Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Търсиш ли нещо, лейди? Моргана се престори на ядосана.
— Омръзна ми да живея в дом, който прилича на кочина! Махни веднага непраните пелени оттук! Свали ги долу и веднага ги дай на перачката, а после почисти стаята и я проветри — или може би трябва да си сложа престилката и да почна да чистя сама?
— Не, мадам — прислужницата се сви от страх и веднага пое купчината непрани пелени от ръцете на Моргана. Тя бе успяла да пусне незабелязано бронзовата гривна в пазвата си и забърза надолу, за да поръча на готвачката да стопли вода за компреса на Увейн; това бе първото, което трябваше да се свърши. После трябваше да се опита да подреди нещата така, че следобедът й да бъде свободен, и никой да не я смущава… Изпрати да повикат най-добрия хирург и поръча да му кажат да донесе инструментите си. Когато той дойде, Моргана накара Увейн да седне и да отвори устата си, а тя помагаше, докато човекът се опитваше да измъкне счупения корен от челюстта му. Увейн издържа стоически на ровенето и дърпането, макар че коренът се счупи още веднъж и се наложи да бъде търсен повторно; за щастие цялата му челюст беше подута и изтръпнала. Когато най-сетне раната бе почистена, Моргана сипа на мястото доста от най-силно упойващото си лекарство и отпрати Увейн да си легне, но преди това го накара да изпие немалко вино с подправки. Увейн тръгна, протестирайки, че му се е налагало да язди и дори да се сражава в много по-тежко състояние от сегашното, но Моргана му обясни, че трябва да полежи, защото така лекарството ще подейства най-добре. И тъй, Увейн също не можеше да й попречи, а при това положение щеше да бъде извън всяко подозрение. Тъй като бе отпратила всички прислужници да перат, Малин започна да се оплаква:
— Всички жени греят вода за пране, а трябва да имаме нови рокли за Петдесетница, и наметалото на Авалох трябва да бъде довършено. Ти не обичаш да предеш, майко, но аз ще трябва да дотъка наметалото, а пък прислужниците ще перат…
— Ох как забравих — възкликна престорено Моргана. — Е, няма как, ще трябва да попреда — освен ако не ме оставиш аз да потъка. „Още по-добре“, допълни тя наум, „вместо гривната — наметало, което собствената му жена тъче за него“.
— Би ли го сторила, майко? Но нали новото наметало на краля е на другия стан…
— Уриенс не се нуждае от наметало толкова, колкото Авалох — каза Моргана. — Смятам да тъка на твоя стан. „А свърша ли с тъкането“, каза си тя и тръпки я побиха, „Авалох никога вече няма да има нужда от наметало…“
— Тогава ще преда аз — каза Малин. — Благодаря ти, майко — ти тъчеш много по-добре от мен. — Тя дойде при Моргана и притисна буза до бузата на свекърва си. — Винаги си толкова добра с мен, лейди Моргана.
„Но ти не знаеш какво ще изтъка днес, детето ми“.
Малин взе хурката си и седна, но веднага я остави и притисна ръце към кръста си.
— Зле ли ти е, дъще?
Малин отвърна:
— Нищо особено… Месечното ми кървене закъсня с четири дни. Страхувам се, че пак съм забременяла, а така се надявах да мога да кърмя малката още една година… — тя въздъхна. — Авалох си има достатъчно жени в селото, но мисля, че още не се е отказал от надеждата да има син, който да замести Кон. Изобщо не се интересува от момичетата — миналата година, когато Мейва почина, той не пророни и сълза. А след това, когато родих най-малката, направо се разгневи. Кажи ми, Моргана, не можеш ли наистина да направиш някаква магия, та следващия път да родя момче?
Моргана се усмихна и совалката заигра в ръцете й.
— На отец Ейан никак няма да му се понрави, че искаш да ти правя магия. Той би ти казал да се молиш за син на Божията майка.
— Ами нали и раждането на нейния син е било чудо, а аз започвам да мисля, че за да родя момче, трябва също да се случи чудо — отвърна Малин. — А може би не ми е добре просто заради това отвратително студено време.
— Ще ти направя една билкова отвара — каза Моргана. — Мога да ти се закълна, че ако си бременна, тя няма да навреди на плода, но ако кървенето ти се бави по други причини, отварата ще го предизвика.
— Това една от магиите на Авалон ли е, майко?
Моргана поклати глава.
— Най-обикновено билкарство, нищо повече.
После тръгна към кухните и се зае сама да приготви напитката. Отнесе я горе на Малин и каза: