Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на пеперуди
Колекционерът на пеперуди - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на пеперуди

Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 149
Перейти на страницу:

— Отис — извика Тамара от вратата, — викат те у дома, тръгвай веднага! Нищо не разбрах от думите на Селест, но случаят е спешен.

Дон Хънтър и Били Хоу хванаха Отис за двете ръце и му помогнаха да си проправи път през седалките.

— Ние ще го заведем, Дездемона — каза Дон. — Не можем да го оставим слабото му сърце пак да му погоди номер.

Сесил Потър гледаше повторението на директното излъчване на Канал 6 по Си Би Ес в Масачузетс сложил Джими на коленете си.

— Гледай, човече! — каза той на маймуната. — Охоо! Хе! Толкова се радвам, че се махнах оттам!

Когато Кармайн отвори същата вечер вратата, Дездемона се хвърли върху него, плачейки с глас, и го заудря силно с юмруци по гърдите. Носът й течеше и очите й бяха пълни със сълзи.

Щастлив, той я сложи нежно на новия диван, който бе купил, защото креслата бяха много удобни и идеални за разговори, но нямаше нищо по-добро от диван, когато двама души искаха да се целуват. Остави бурята от сълзи и гняв да затихне, като я люлееше и й шепнеше, след това избърса лицето й с носната си кърпа.

— За какво беше всичко това? — попита той, но знаеше отговора.

— Заради теб! — извика тя, като се задавяше от стонове. — Защо се правиш на герой?

— Не се правя, и не съм герой.

— Правиш се на герой! Заставаш пред куршумите! Можеха да те убият!

— И аз се радвам да те видя — каза той и се засмя. — Вдигни си краката, а аз ще налея на двама ни по един отлежал коняк.

— Знаех, че те обичам — каза тя по-късно, като се успокои, — но не исках да научавам по такъв начин колко много! Кармайн, не искам да живея в свят, в който теб те няма.

— А това означава ли, че предпочиташ да станеш госпожа Кармайн Делмонико, отколкото да живееш в Лондон?

— Да, означава.

Целуна я с любов, благодарност и смирение.

— Ще се опитам да ти бъда добър съпруг, Дездемона, но ти вече видя по телевизията как изглежда животът на полицая. И занапред няма да е по-различно — работа до късно, отсъствия, заблудени куршуми. Но предполагам, че Бог ме пази. Все още съм цял.

— Стига да си наясно, че когато вършиш глупости, няма да ти прощавам.

— Гладен съм — отговори той. — Какво ще кажеш за китайска храна?

Тя въздъхна облекчено.

— Току-що осъзнах, че вече не ме грози опасност. — В гласа й се прокрадна безпокойство. — Нали?

— Вече нищо не те грози, мога да си заложа кариерата. Но няма нужда да си търсиш жилище. Не те пускам. Ще живеем в грях.

— Проблемът е — каза й той в леглото, — че по-голямата част от нещата са обвити в мистерия. Съмнявам се, че Понсонби щеше да проговори, но с него умря и надеждата за това. Уесли ле Клерк! Ето ти още един бъдещ проблем.

— Имаш предвид убийството на Ленард Понсонби? Самоличността на жената и детето? — Беше й разказал всичко.

— Да. И кой е прокопал тунела, как Понсонби се е сдобил с всичките принадлежности в залата за мъчения, като се започне от генератора и се свърши с вратата за банков сейф? Кой е прокарал водопровода? Изключително изпълнение! Подът на залата е на девет метра под земята. Повечето мазета в къщите се наводняват на три — четири метра дълбочина, а това е съвсем сухо. Инженерите от общината са впечатлени и нямат търпение да разгледат дренажната система.

— А мислиш ли, че Клеър е вторият Призрак?

— „Мисля“ не е точната дума. Интуицията ми подсказва, че е, но разумът ми смята, че не е възможно. — Въздъхна. — Ако тя е вторият Призрак, значи е успяла да се отърве, без да остави следи.

— Няма значение — успокои го тя и го погали по косата. — Поне с убийствата се приключи. Няма да има повече отвлечени момичета. Клеър не би могла да се справи сама, жена е и има недъг. Така че радвай се на успеха си, Кармайн.

— Искаш да кажеш на глупостта си. Оплесках случая от начало до край.

— Само защото това е нов вид престъпление, извършено от нов тип престъпник, любов моя. Ти си изключително компетентен и много интелигентен полицай. Гледай на случая с Понсонби като на опит, от който можеш да се поучиш. Следващия път ще се справиш по-добре.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)