Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Полин Денби? — подхвърли Силвестри.
— Съмнявам се. Тя е от елита, при това е феминистка. Червените може и да имат стотици жени лекари и зъболекари, но комунистическата партия не издига жени на ръководни постове в редиците си. Не. Според мен, тя е била подведена да убие съпруга си на избраната дата и сега ликува, че не ни е казала как и защо.
— Ами Филомина Скепс?
— Не мога да си представя, че е нещо повече от прекалено покровителствена, властна майка, но имам намерение отново да се срещна с нея — заяви Кармайн. — Първо, все още не се знае в чии ръце ще попадне управлението на „Корнукопия“, а катастрофата никак не ни помага в това отношение. Може ли Филомина Скепс да управлява компанията? Ще я прехвърли ли на дясната си ръка, Антъни Бера? Ще я остави ли на Фил Смит, ако не знае, че той е предател и убиец?
— Може господин Майкъл Доналд Сайкс да получи поста — ухили се Силвестри.
Кармайн въздъхна толкова тежко, че комисарят примигна.
— Това пък защо беше? — попита той.
— Заради хеликоптера, с който беше толкова лесно да стигна до Орлиънс на Кейп. Едва ли управлението може да си позволи подобно нещо.
— Колкото и да си купим билет до Марс.
— Мразя да шофирам чак дотам.
— Тогава вземи Дездемона и смятай деня си за свободен.
— И това ще стане, но няма да е преди събота — отвърна Кармайн.
— Как е Смит?
— Идва на себе си, така поне каза Том Денис. Няма субдурален хематом, сътресението му не е тежко, само фрактура на черепа и мозъчен оток, който вече спада. Дясната му ръка над лакътя и рамото ще го болят. Колинс има нужда от операция, за да му наместят счупения крак, и се кълне, че никога повече няма да се вози в кабриолет. Кори каза, че било невероятно, докато наблюдавал как колата се обърнала във въздуха.
— Празноглавци на средна възраст! — бе присъдата на Силвестри. Неочаквано го обзе любопитство. — Кажи, Кармайн, как се сети, че Смит е Одисей? Можеше да е всеки един от тях.
— Никога не съм подозирал Гриърсън, Джон. Но се сетих благодарение на думата, която Барт използва, когато разказваше как Ерика Девънпорт е говорила на Дезмънд Скепс на банкета на „Максуел“. Не ставаше въпрос какво е казала, защото не е чул. Но употреби думата „съскала“. Трябваше ми известно време, за да се сетя, а и не мога да кажа със сигурност, кога точно разбрах, че съм прав, но човек не може да съска, докато изрича имената Колинс, Първи или Гриърсън. Докато при изричането на Смит, не е никак трудно. Каквото и да е казала, в думите й е имало достатъчно съскащи звуци, а ако е включила име, което се откроява, Барт е щял да забележи. Щом разгадах смисъла в думите на Барт, се насочих към господин Филип Смит.
— Значи разковничето е било в името — удиви се Силвестри.
На следващата сутрин, стиснал заповедта в ръка, придружен от патрулка и лаборантите на Патси в отделен ван, Кармайн се отправи към красивата долина, където се издигаше къщата на Филип Смит.
Натали Смит го посрещна на вратата, в наситеносините й очи заблестя огън, а гладкото лице с жълтеникав тен се разкриви.
— Няма ли най-сетне да го оставите на мира? — попита тя, а заради силния акцент думите й прозвучаха почти неразбираемо.
— Моля за извинение, госпожо Смит, налага се да изпълня тази заповед.
— Трябва ли да седя в беседката? Днес е студено — възнегодува тя.
— Не, госпожо, тъкмо беседката имаме намерение да претърсим, така че вие можете да останете в къщата.
Кармайн тръгна по тучната трева между лехите към малкия кръгъл храм с йонийски колони, които поддържаха тухлен покрив, подобен на шапката на китайски селянин. Единствено англичаните биха нарекли една беседка декоративна градинска сграда, мислеше си Кармайн, докато се изкачваше по стълбите. И стъпалата, и подът в беседката бяха от зеленикави теракотени плочи, а останалата част от безупречно бял мрамор. Кой в Америка притежаваше умението да построи подобно нещо? — зачуди се той. Никой, реши накрая. По всяка вероятност колоните бяха внесени от Италия, където имаше предостатъчно скулптори.
Първоначалният оглед не разкри скривалище, но той бе довел Ейб Голдбърг.
— Ще успееш ли да откриеш тайното място? — попита Кармайн.
Луничавото лице на Ейб грейна, а сините му очи заискриха.
— Дебелите бебета пърдят ли? — подхвърли той.
Кармайн се дръпна на тревата, за да наблюдава работата на сержанта. Ейб първо накара две от ченгетата да махнат бялата маса и столовете, след това застана в средата и се завъртя, вдигнал глава към покрива. След това се завъртя повторно, този път навел се към пода. После обиколи стъпка по стъпка, като използваше местоположението на Кармайн за маркер. Накрая легна на пода и започна да почуква.