Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Някой е сигнализирал за пожар — отбеляза Джулия. — Мисля, че знаем къде…
Те обърнаха глави на запад, където черните стълбове на издигащия се дим помрачаваха синевата. Барби очакваше огънят да се разгори от външната страна на Купола — откъм Таркърс Мил, — ала високата температура бе разпалила неголеми пожари и от страната на Честърс Мил.
— Искаш идея значи? Добре, ето ти една. Ще намеря Бренда — според мен или си е вкъщи, или в „Дипърс“ заедно с всички останали — и ще й предложа да оглави операцията по гасене на пожара.
— А ако откаже?
— Сигурна съм, че няма да откаже. Най-малкото, няма никакъв вятър — поне от вътрешната страна на Купола — така че пораженията ще са само върху тревата и храстите в района. Ще й кажа сама да си избере екип и тя ще избере най-точните хора. Същите, които и Хауи навярно би избрал.
— Предполагам, че новоназначените полицаи няма да са сред тях.
— Тя ще го реши, но се съмнявам да разчита на хора като Картър Тибодо, Мелвин Сиърлс или Фреди Дентън. Специално Фреди е ченге от пет години, обаче знам от Бренда, че Дюк е възнамерявал да го разкара от полицията. Всяка година Фреди става Дядо Коледа в началното училище и децата го обожават — голям смешник е. В същото време си е голям злобар.
— Това да не е обходна маневра, с която да се насочиш отново към Рени…
— Да.
— Внимавай. Този мръсник ще се опита да ти го върне.
— И аз мога да съм мръсница, когато се налага. Бренда също, ако си намери подкрепа.
— Давай тогава. И й кажи да се обърне към онзи тип Бърпи. Когато става дума за гасене на горски пожар, мисля, че той ще е по-полезен от разните му там помпи в градската пожарна. В магазина му има какво ли не.
Тя кимна.
— Много добра идея.
— Наистина ли не искаш да дойда с теб?
— Ти имаш друга задача. Брен даде ли ти ключа на Дюк за онзи склад?
— Тъй вярно.
— В такъв случай пожарът може да се окаже димната завеса, от която се нуждаеш, за да си свършиш необезпокоявано работата. Вземи този Гайгеров брояч. — Тя стана и се запъти към тойотата си, обаче ненадейно спря и се обърна. — Да откриеш генератора — стига наистина да има такъв, — ми се струва най-доброто, което може да се направи за града в момента. И вероятно единственото… И, моля те, Барби…
— На вашите услуги, мадам — усмихна се той.
Тя обаче бе абсолютно сериозна.
— Докато не чуеш Големия Джим Рени да политиканства и да държи гръмки речи, не го подценявай. Неслучайно е успял да се задържи толкова дълго на власт.
— Доколкото разбирам, е добър в демагогията и това да се прави на жертва.
— Точно така. Само дето този път жертвата може да се окажеш ти.
С тези думи тя се качи в приуса и подкара към Бренда и Ромео Бърпи.
2.
Онези, които бяха наблюдавали неуспешния опит на военновъздушните сили да пробият невидимата преграда на Купола, напуснаха „Дипърс“ точно по начина, както Барби си беше представял — бавно, с наведени глави и без да говорят много-много. Някои вървяха със скръстени пред гърдите си ръце, а други плачеха. Три полицейски коли бяха спрени напряко на шосето пред заведението и половин дузина ченгета стояха, облегнати на тях, готови да се намесят и при най-малкия признак на безредици. Обаче безредици нямаше.
Зелената шерифска кола бе паркирана малко по-нататък, пред смесения магазин на Брауни (на чиято витрина висеше табела с разкривен надпис: „ЗАТВОРЕНО, ДОКАТО «СВОБОДАТА» НЕ ПОЗВОЛИ ДОСТАВКАТА НА ПРЕСНИ ПРОДУКТИ!“). Питър Рандолф и Джим Рени седяха в колата и наблюдаваха разотиващите се.
— Е — заяви самодоволно Големия Джим, — надявам се, че са щастливи.
Шерифът го изгледа учудено.
— Ти не искаше ли да проработи?
Дясното рамо внезапно го сряза и Рени се намръщи.
— Естествено, че исках, обаче не съм се заблуждавал, че ще има ефект. Обаче този тип с женското име и новата му дружка Джулия успяха да накарат всички да повярват в чудото, което така и не се случи, нали? О, да. Знаеш ли, че никога не ме е подкрепяла в жалкия си парцал, дето минава за вестник? Нито веднъж през цялата ми кариера.
Той посочи към пешеходците, които се бяха запътили към града.
— Огледай ги добре, друже. Ето в какво те превръща комбинацията от некадърност, напразни надежди и прекалено много информация. Сега са посърнали и разочаровани, но когато им мине, ще побеснеят, казвам ти. И тогава ще имаме нужда от още повече полицаи, за да се справим със ситуацията.