Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Имах известни разногласия с господин Рени и шериф Рандолф по отношение на живото предаване — обясни той. — И се разгорещихме малко. Съмнявам се, че отсега нататък ще се вслушат в някой от съветите ми. Мисля, че едва ли ще се вслушат и в твоето мнение, Джулия. Поне на този етап… Ако Рандолф поне наполовина си разбира от работата, ще изпрати няколко полицаи да вземат каквото има в пожарната и после да отидат в гората. Предполагам, че поне маркучи и ръчни помпи ще се намерят.
Джулия се замисли за момент.
— Хайде да излезем за малко навън, става ли? — обърна се тя към Барби.
Младият мъж погледна смутено към майката на Джо, ала вниманието на Клеър бе насочено другаде. В момента седеше до Нори и утешаваше момичето, което се бе притиснало към рамото й.
— Човече, правителството ми дължи един лаптоп — заяви Джо, докато Барби и Джулия вървяха към входната врата.
— Не съм забравил — отвърна младият мъж. — Благодаря ти, Джо. Справи се чудесно.
— Доста по-добре от загубената им ракета — измърмори Бени.
Барби и Джулия приседнаха на верандата на семейство Макклачи и се загледаха в откриващите се пред тях река Престил, Пийс Бридж и, естествено, градския съвет. Тогава с приглушен и в същото време преливащ от гняв глас жената изрече:
— Работата е там, че никак не си разбира от работата. Ама хич даже.
— Кой?
— Питър Рандолф. Познавам го още от детската градина. Тогава бе световен шампион по напикаване и учихме заедно до дванайсети клас, когато беше член на Спецотряда по дърпане на сутиени. Интелектуалното му ниво беше за три минус, обаче му пишеха четворки, понеже баща му беше член на училищния съвет. Нашият господин Рени се е обградил с тъпаци. Единственото изключение е Андрея Гринъл, но тя пък е наркоманка. Оксиконтин.
— Да, заради проблемите с гърба — кимна той. — Роуз ми каза.
Дърветата в парка бяха загубили достатъчно от листата си, ето защо голяма част от главната улица се виждаше без проблеми от мястото, където седяха. В момента тя изглеждаше призрачно пуста — повечето хора бяха още в „Дипърс“ и разгорещено обсъждаха онова, което току-що бяха видели на екрана, — но тротоарите й съвсем скоро щяха да се изпълнят с потресени, отказващи да приемат истината минувачи, забързани към домовете си. Мъже и жени, които не смееха дори да се запитат какво следва оттук нататък.
Джулия въздъхна и прокара пръсти през косата си.
— Джим Рени си мисли, че ако задържи властта само в своите ръце, впоследствие нещата ще се оправят. Най-малкото за него и приятелите му. Той е от най-гадните политици — себични, твърде егоцентрични, за да осъзнаят, че е време да слязат от сцената, и в същото време долни страхливци под самоуверената си фасада. Загрубее ли играта, въобще няма да се поколебае да изпрати този град по дяволите, стига да спаси себе си по този начин. Страхливият лидер е най-опасен за хората. Ти си този, който трябва да води парада.
— Оценявам доверието ти, но…
— Но това така и няма да се случи, без значение какво искат твоят полковник Кокс и президентът на Съединените щати. Няма да се случи дори и ако петдесет хиляди души направят демонстрация по Пето Авеню в Ню Йорк, носейки плакати с твоята физиономия. Докато този шибан Купол стои над главите ни, нищо подобно няма да стане.
— Знаеш ли, че колкото повече те опознавам, толкова по-малко републикански ми звучиш — отбеляза Барби.
Тя го удари по ръката с изненадващо здравия си юмрук.
— Това шега ли е?
— Не — кимна мъжът. — Никак даже. Време е за избори. И те моля ти да се кандидатираш за длъжността градски съветник.
Тя го изгледа със съжаление.
— Смяташ ли, че Джим Рени би допуснал избори, докато градът е под Купола? В кой свят живееш, приятелю?
— Не подценявай волята на гражданите, Джулия!
— А ти не подценявай Джеймс Рени. Той е на власт тук от памтивека и хората вече са свикнали с него. Освен това е много талантлив в намирането на изкупителни жертви. Един пришълец от другаде — или скитник — би бил идеалният му избор в този случай. Случайно да имаме такъв човек наблизо?
— Очаквах някаква идея от теб, а не политически анализ.
За момент на Барби му се стори, че тя отново ще го удари. Обаче Джулия си пое дълбоко дъх, издиша бавно и се усмихна.
— Правиш се на агънце, ама остри рогца имаш!
Сирената на градския съвет започна да изстрелва серия от пронизителни залпове в застиналия топъл въздух.