Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Още полицаи? Вече имаме осемнайсет души, като броим тези на непълен работен ден и новоназначените ченгета.
— Няма да ни стигнат. А и не забравяй, че трябва да…
Градската сирена започна да процепва въздуха с нови кратки включвания. Двамата погледнаха на запад и видяха издигащия се дим.
— Трябва да благодарим на Барбара и Шамуей — довърши Големия Джим.
— Може би трябва да се погрижим за този пожар… — рече Рандолф.
— Това си е проблем на Таркърс Мил, а не на нас — заяви Рени. — Както и на американското правителство, разбира се. Те запалиха огъня със загубената си ракета, нека те да се оправят с него.
— Но ако горещината е довела до пожар и на наша територия…
— Спри да се вайкаш като някоя баба и ме закарай обратно в града. Трябва да намеря Младши. Имаме да обсъдим някои неща.
3.
Бренда Пъркинс и Пайпър Либи стояха до субаруто на преподобната на паркинга пред „Дипърс“.
— Никога не съм вярвала, че ще се получи — каза Бренда, — но ще излъжа, ако кажа, че не съм разочарована.
— Аз също — добави Пайпър. — Чувствам се съкрушена. Бих те закарала до града, но трябва да посетя един от енориашите си.
— Надявам се, че не е на Битч Роуд — и Бренда посочи към кълбящия се дим.
— Не, на другия край на града е. В източната част на Честър. Джак Евънс. Изгуби жена си в деня на появата на Купола. В доста странен инцидент. Не че всичко, което се случва напоследък в този град, не е странно…
Бренда кимна.
— Видях го на парцела на Динсмор, носеше табела със снимката на жена си. Клетият човечец!
Пайпър отиде да отвори предния ляв прозорец на колата. Немската й овчарка Кловър седеше на шофьорското място и гледаше разотиващото се множество. Преподобната бръкна в джоба си, подхвърли лакомство на кучето и му каза:
— Отмести се, Кловър — добре знаеш, че се издъни на шофьорския си изпит! — После се обърна към другата жена и й намигна: — Така и не можа да научи това елементарно успоредно паркиране!
Овчарката скочи на съседната седалка. Пайпър отвори вратата и отново се загледа в издигащия си дим.
— Както гледам, пожарът сигурно се разпространява доста бързо в горите на Таркърс Мил, но точно в момента това не ни засяга. — Тя се усмихна горчиво. — Все пак Куполът ни предпазва.
— Успех — пожела й Бренда. — Предай съболезнованията ми на Джак. И обичта ми.
— Ще го сторя — обеща Пайпър и потегли. Бренда закрачи замислено през паркинга, пъхнала ръце в джобовете си. Тъкмо се чудеше как ще преживее останалата част от деня, когато Джулия Шамуей спря тойотата си до нея и й предложи неочаквана помощ по този въпрос.
4.
Ракетите, които експлодираха в невидимата стена на Купола, не успяха да събудят Сами Буши; направиха го тежкото изтрополяване в съседната стая и последвалият плач на Литъл Уолтър.
Картър Тибодо и приятелите му бяха задигнали всичката й трева от хладилника, но не бяха претърсили караваната, ето защо кутията от обувки с нарисуваните отгоре й череп и кръстосани кости все още се намираше в килерчето. Под черепа Фил Буши бе написал с разкривени букви: „МОИ СИ РАБОТИ! ПИПНИ ГИ И СИ МЪРТВА!“
Вътре нямаше марихуана (Фил я наричаше „дрога за коктейлни партита“), а и тя не се интересуваше от пакетчето с кристалчета амфети. Бе повече от сигурна, че „извънредните сътрудници“ щяха да ги изпафкат с най-голям кеф, но според нея кристалчетата си бяха откачена работа за откачени хора. Кой нормален човек би искал да инхалира пушек, който мирише на натопени в ацетон кибритени клечки? В кутията обаче имаше и още едно пакетче, съдържащо десетина „дриймбоута“, и когато бандата на Картър си бе тръгнала, Сами глътна един, като го прокара с малко топла бира от шишето под леглото, където напоследък спеше сама. С изключение на моментите, когато взимаше Литъл Уолтър в прегръдките си… Или Дуди, разбира се.
За секунда се бе замислила дали да не изгълта всичките „дриймбоути“ и да прекрати веднъж завинаги ужасния си живот… и навярно щеше да го стори, ако не беше бебето. Кой щеше да се грижи за него, ако тя умре? Щеше да умре от глад в креватчето си, каза си тя и потръпна при страшната мисъл.
Не, нямаше да се самоубива, ала никога досега не се беше чувствала толкова смазана, обезсърчена и наранена. И мръсна. Макар че унижението не беше нещо ново за нея — било от страна на Фил (преди да изгуби интерес към секса, доста си падаше по „тройките“, в които участниците задължително бяха яко дрогирани), било от други хора, а нерядко и от самата себе си… Сами Буши така и не се научи да бъде своя най-добър приятел.