Отвъд зимата [bg]

Най-сетне Андрес и Евелин се окопитиха от вцепенението, хванаха баба си от двете страни, отлепиха краката й от земята и я повлякоха с препъвания. Консепсион внезапно бе остаряла, влачеше крака превита като старица. Вървеше, загледана в земята, главата й се люшкаше насам-натам, а тя повтаряше: „Дано Господ ми го благослови и му прости“.

На отец Бенито се падна тъжната задача да се обади на майката на Грегорио, да й съобщи за нещастието, сполетяло сина й, и да се помъчи да я успокои по телефона. Мириам хлипаше, без да може да осъзнае случилото се. Следвайки строгите указания на Консепсион, отецът не й разказа подробности, каза й само, че става дума за злополука, свързана с организираната престъпност както толкова други произволни убийства, извършвани всеки ден. Грегорио беше поредната жертва на вилнеещото насилие. Безсмислено бе да идва за погребението, й каза, защото нямаше да успее да пристигне навреме, но трябваха пари за ковчега, за гробно място и други разходи; той се ангажираше да погребе по християнски сина й и да отслужи молитви за спасението на душата му. Не обясни също така на Мириам, че тялото се намираше в хранилище на шейсет километра разстояние и щяха да го дадат на семейството едва след полицейския доклад, който можеше да отнеме месеци, освен ако не се платеше нещо под масата, за да забравят всички за аутопсията. Част от парите щяха да послужат за тази цел. Изпълнението на въпросната неблагодарна формалност също се падаше на него.

На обратната страна на окачения на шията на Грегорио картон с инициалите на „Мара Салватруча“ имаше надпис, че така умират предателите и техните семейства. Никой не узна в какво се състоеше предателството на Грегорио Ортега. Смъртта му беше предупреждение към членовете на бандата, в случай че някой се разколебаеше в своята лоялност и същевременно подигравка с Националната гражданска полиция и с хвалбите й, че контролирала престъпността, както и заплаха към населението. Отец Бенито узна за надписа на картона от един от полицаите и счете за свой дълг да уведоми Консепсион Монтоя за опасността, на която бе изложено семейството. „И какво предлагате да направим, отче?“, му отвърна жената. Реши, че Андрес ще трябва да придружава Евелин на отиване и връщане от училище и вместо да хващат прекия път през зеленината на банановите насаждения, вече ще вървят по шосето, въпреки че така пътят им се удължаваше с двайсет минути. Но не се наложи Андрес да изпълнява този план, тъй като сестра му отказа да ходи повече на училище.