Каменно сърце [bg]

Студени тръпки ме полазиха по гърба, последвани от гадното чувство, че изборът на Мила може би не е бил съвсем независим. Изчаках Джед да изхвърли всичко, да се вземе в ръце и да поеме бавно към града. Щеше да установи, че отмъкването на разни неща с бебе на ръце не е особено лесно, но предполагах, че има причини за това; или поне една добра такава.

Трябваше да потвърдя подозренията си и не се наложи да чакам дълго. Дилърът на Мила излезе от апартамента им десетина минути по-късно; беше толкова кльощав, че чак прозрачен, но не можеше да заблуди никого, че е слаб.

Когато зави зад ъгъла, аз скочих върху него, притиснах го в стената с ръка на гърлото му и изсъсках в пергаментовото му лице:

— Казах ти, Скиншанкс. Остави я на мира.

То примигна, усмихна се измъчено, щом ме разпозна, и се отпусна, сочейки с пръст към гърлото си. Аз неохотно отслабих натиска. То се закашля деликатно и побутна отвратено ръката ми настрани, след което поправи якичката си.

— Можеше и да е по-лошо, Мурлин. Не се меси, защото току-виж станало така.

— Каза, че не се интересуваш от нея! — Червата ми се свиха от отчаяние и унижение.

— Така е.

— Тогава кой… — Гърлото ми пресъхна.

— Никога не съм се интересувал от жената, казах ти вече. Тя е просто средство за постигане на целта.

— Предупреждавам те…

— Не заставай между мен и протежето ми. — То изпуфтя от досада, измъкна пакет цигари и запали една. — Би трябвало да си наясно.

Наясно бях. Още повече когато картинката ми се изясни.

— Момчето.

— Бинго! А дори не трябваше да се обаждаш на приятел.

Можех само да го гледам безмълвно. Джед беше обречен, независимо дали щях да се намеся или не. Помислих си, че разбирам защо ламирът е привлечен от него. Неопитомената му интелигентност, привързаността му, съпровождана от безпощадност — всичко това забавляваше ламира. Харесваше му играта на преследване. Или може би само плячката.

— Не се тревожи, Мурлин. Животът му няма да приключи толкова неприятно като на скъпия Мак. Той е твърде обещаващ.

— Какво се обърка при Нилс Ласло?

— Да се обърка ли? Нищо не се обърка. Той се оправя чудесно. Едва ли има нужда от мен.

— Скиншанкс, ти си гадно копеле.

То се ухили.

— Тази обида звучи странно от твоята уста.

— Не наранявай Мила.

— Не ми се меси.

Забих поглед в студените му жълти очи. Патова ситуация.

— Ще те убия. — Безсмислена заплаха.

То сви рамене.

— Сигурно. И след мен ще дойде Слинкбоун. Онзи пазач е станал доста небрежен с възрастта; водният ти портал има нужда от нов наблюдател. Наоколо се мотаят доста от хората ми.