Градината на пеперудите [bg]

— Ти току-що си минала през тях — напомня ѝ Виктор.

— Със затворени очи.

— И какво имаше по коридорите?

Момичето гаврътва остатъка от кафето в чашата си, но не продумва. Хвърля му поглед, с който иска да му намекне, че би трябвало вече да знае отговора. Слушалката отново изпуква.

— Рамирес току-що се обади от болницата — съобщава Едисън. — Праща снимки на онези, които лекарите очакват да оживеят. Отдел „Безследно изчезнали“ извади късмет. Успели са да идентифицират половината от тях и от онези, които тъкмо са откарани в моргата. И имаме проблем.

— Какъв проблем?

Момичето рязко извръща очи към него.

— Едно от момичетата, които са разпознали, е от много видно семейство. Все още нарича себе си Равена, но отпечатъците от пръстите ѝ отговарят на Патрис Кингсли.

— Изчезналата дъщеря на сенатор Кингсли?

Инара удобно се настанява в стола. Лицето ѝ издава, че е развеселена. Виктор не е сигурен защо задаващите се отвратителни усложнения са ѝ смешни.

— Сенаторът вече уведомена ли е? — пита той.

— Не още — отвръща Едисън. — Рамирес искаше първо да ни предупреди. Сенатор Кингсли отчаяно издирва дъщеря си, Вик. Няма начин да не се намеси в разследването.

А когато това се случи, цялата дискретност, която могат да осигурят на тези момичета, ще изхвърчи през прозореца. Лицата им ще бъдат излъчвани по всички телевизии от тук до Западното крайбрежие. А Инара…

Виктор уморено разтрива очи. Ако сенаторът научи, че изпитват подозрения към това прекалено сдържано момиче, няма да се спре пред нищо, докато не бъдат повдигнати обвинения.

— Кажи на Рамирес да задържи информацията колкото се може по-дълго — отсича той накрая. — Трябва ни време.

— Разбрано.

— Припомни ми от колко дълго беше в неизвестност?

— Четири години и половина.

— Четири години и половина?

— Равена — промърморва Инара и Виктор се втренчва в нея. — Никой никога не забравя колко време е прекарал там.

— Защо?

— Това променя всичко, нали? След като е замесен и сенатор.

— Променя всичко и за теб.

— Разбира се. Как би могло да е другояче?

Тя знае, с тревога установява Виктор. Може би не в подробности, но е наясно, че я подозират в някакъв вид съучастничество. Преценява насмешката в очите ѝ, цинично изкривената ѝ уста. Чувства се прекалено спокойна след получаването на подобна новина.