Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Защо ще си объркан ти, дон Хуан?
— Мислех за онова, което видях онази нощ. Мескалито наистина игра с тебе. Това ме обърка, защото беше „поличба“.
— Що за знак, дон Хуан?
— Мескалито те сочеше на мене.
— Защо?
— Тогава не ми беше ясно, но вече ми е. Той искаше да каже, че си „избраният“ (escogido). Мескалито те посочи на мен и по този начин ми каза, че ти си избраният.
— Искаш да кажеш, че съм избран сред останалите за някаква задача или за нещо такова?
— Не. Това, което искам да кажа, е, че Мескалито ми каза, че ти можеш да бъдеш човекът, когото търся.
— Кога той ти каза това, дон Хуан?
— Играейки с тебе, той ми каза това. То те прави избраният човек за мене.
— Какво означава да бъдеш избраният?
— Има някои тайни, които знам (Tengo secretos). Имам тайни, които не мога да разкрия, ако не намеря своя избран човек, Когато те видях да играеш с Мескалито онази нощ, за мен стана ясно, че ти си този човек. Но ти не си индианец. Колко объркващо!
— Но какво означава това за мен, дон Хуан? Какво трябва да правя?
— Аз реших и ще те обучавам в тайните, които изграждат съдбата на един човек на знанието.
— Имаш предвид тайните за Мескалито?
— Да, но това не са всички тайни, които знам. Има други, от различен вид, които бих искал да предам на някого. Аз самият имах учител, моя благодетел, и също станах неговия избран с извършване на истински подвиг. Той ме научи на всичко, което знам.
Отново го попитах какво ще изисква от мен новата ми роля. Той каза, че тя включва само учене; учене в смисъла на това, което бях преживял в двата сеанса с него.
Начинът, по който се развиваше ситуацията, беше твърде странен. Бях решил да му кажа, че се отказвам от идеята да уча за пейота, но преди да мога наистина да изложа мисълта си, дон Хуан ми предложи да ме учи на своето „знание“. Не знаех какво има предвид с това, но усетих, че този внезапен обрат е много сериозен. Възразих, че нямам подготовка за такава задача, тъй като тя изисква рядък кураж, какъвто аз нямам. Казах му, че е склонност на моя характер да говоря за действия, които други извършват. Исках да чуя неговите възгледи и мнения за всичко. Казах му, че бих бил щастлив, ако можех да седя там и да го слушам да говори дни наред. За мен това би било учене.
Той ме изслуша, без да ме прекъсне. Говорих дълго. Тогава той каза:
— Всичко това лесно може да се разбере. Страхът е първия естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Освен това ти си любознателен. Това изравнява резултата. И ти ще учиш, въпреки своето „аз“. Това е правилото.
Възразявах още малко, опитвайки се да го разубедя. Той обаче изглеждаше убеден, че не ми остава нищо друго, освен да уча.
— Ти не мислиш в правилния ред — каза той. — Мескалито наистина игра с тебе. Това е, върху което трябва да мислиш. Защо не се спреш на него, вместо на страха си?
— Толкова необичайно ли беше?
— Ти си единствения човек, когото някога съм виждал да играе с него. Ти не си свикнал с такъв начин на живот, следователно знаците (поличбите) би трябвало да те пренебрегват. Макар да си сериозен човек, твоята сериозност е свързана с това, което правиш, а не с това, което става вътре в тебе. Ти твърде много обръщаш внимание на себе си. Това е проблемът. А това води до ужасно изтощение.
— Но какво Друго може да направи човек, дон Хуан?
— Търси и виж чудесата около теб. Ще се умориш да се вглеждаш само в себе си и това изтощение ще те направи глух и сляп за всичко друго.
— Ти имаш цел, дон Хуан, а как мога аз да се променя?
— Мисли за чудото, че Мескалито игра с тебе. Не мисли за нищо друго. Останалото ще дойде от само себе си.
Неделя, 20 август 1961
Снощи дон Хуан продължи да ме въвежда в царството на своето знание. Седяхме в тъмнината пред къщата му. След дълго мълчание той изведнъж започна да говори. Каза, че ще ме съветва със същите думи, които неговият благодетел използвал в първия ден, в който го приел за свой чирак. Очевидно дон Хуан беше запаметил думите, защото ги повтори няколко пъти, за да се увери, че не пропуска някоя:
— Човек тръгва към знанието, както тръгва на война — нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или да тръгнеш на война по какъвто и да е друг начин е грешка и който я направи, ще доживее до разкаяние за постъпките си.
Попитах го защо е така и той каза, че когато човек отговаря на тези четири изисквания, няма да допусне грешки, за които ще трябва да отговаря; при това условие неговите действия губят погрешността, характерна за действията на глупака. Ако такъв човек не успее или понесе поражение, той ще е загубил само една битка и няма болезнено да съжалява за това.