Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че си добре. Сега ми е трудно да ти обясня как и защо. Мисля обаче, че всичко е минало чудесно за тебе. Знаеш ли, понякога той е игрив като дете; в други случаи е ужасен, страшен. Той или лудува, или е ужасно сериозен. Невъзможно е да се знае предварително какъв ще бъде той с друг човек. Възможно е, обаче, когато го познаваш добре. Снощи ти игра с него. Ти си единственият човек, когото познавам, имал такава среща.
— По какъв начин моето преживяване се различава от това на другите?
— Ти не си индианец. Следователно за мен е трудно да разбера кое кое е. Все пак той или приема хората, или ги отхвърля, независимо дали са индианци или не. Това знам. Виждал съм много такива. Също знам, че той лудува, кара някои да се смеят, но никога не съм го виждал да играе с някого.
— Можеш ли да ми кажеш сега, дон Хуан, как пейотът закриля…
Той не ми позволи да довърша. Енергично хвана рамото ми.
— Никога не го наричай така. Още не си видял достатъчно от него, за да го опознаеш.
— Как Мескалито закриля хората?
— Той съветва. Отговаря, каквито и въпроси да му поставиш.
— Тогава Мескалито е реален? Искам да кажа — нещо, което може да се види?
Той изглеждаше слисан от моя въпрос. Погледна ме с някак празно изражение.
— Исках да кажа, дали Мескалито.
— Чух какво каза. Не го ли видя снощи?
Исках да кажа, че бях видял само едно куче, но забелязах озадачения му поглед.
— Значи смяташ, че това, което видях снощи, е бил той?
Погледна ме с презрение. Цькна с език, поклати глава, сякаш не може да повярва, и с много войнствен тон добави:
— A poco crees que era tu — mama?
Той направи пауза пред думата „mama“, защото всъщност искаше да каже „Tu chingada madre“ — идиом, използван като неуважителен намек към майката на другата страна. Думата „mama“ беше толкова неуместна, че и двамата дълго се смяхме.
След това разбрах, че беше заспал, без да отговори на въпроса ми.
Неделя, 6 август 1961
Закарах дон Хуан в къщата, където бях взел пейота. По пътя той ми каза, че името на човека, който ми беше „предложил Мескалито“, е Джон. Когато стигнахме до къщата, заварихме Джон да седи на верандата си с двама млади мъже. Всички бяха изключително оживени. Смееха се и говореха много непринудено. И тримата говореха перфектно английски. Казах на Джон, че съм дошъл, за да му благодаря за помощта.
Исках да видя техния поглед върху моето държане по време на халюциногенното преживяване и им казах, че съм опитвал да мисля върху това, което съм направил в тази нощ, но че не мога да си спомня. Те се засмяха и показаха неохота да говорят за това. Изглежда се въздържаха заради дом Хуан. Всички отправиха поглед към него, сякаш чакаха утвърдителен знак, за да започнат. Дон Хуан изглежда им бе дал знак, макар че аз нищо не забелязах, защото изведнъж Джон започна да ми разказва какво бях правил през онази нощ.
Каза, че разбрал, че съм „приет“, когато ме чул да повръщам. Считаше, че трябва да съм повърнал трийсет пъти. Дон Хуан го поправи и каза, че били само десет пъти.
Джон продължи:
— Тогава всички се приближихме до тебе. Ти беше вцепенен и имаше конвулсии. Дълго време, докато лежеше по гръб, движеше устата си, сякаш говориш. После започна да удряш главата си в пода, а дон Хуан ти сложи една стара шапка и ти спря. Трепери и скимтя часове, лежейки на пода. Мисля, че тогава всички заспаха, но в съня си аз те чувах да пухтиш и да стенеш. След това чух да крещиш и се събудих-Видях, че скачаш високо във въздуха, крещейки. Втурна се към водата, преобърна тенджерата и започна да плуваш в локвата.
— Дон Хуан ти донесе още вода. Ти седна спокойно пред тенджерата. След това скочи и свали всичките си дрехи. Беше коленичил пред водата и пиеше на големи глътки. После просто седна и се втренчи в пространството. Помислихме, че ще останеш там завинаги. Почти всички бяха заспали, включително дон Хуан, когато ти ненадейно отново скочи и, виейки, се втурна след кучето. То се изплаши, започна също да вие и избяга зад къщата. Тогава всички се събудиха.
— Всички станахме. Ти се появи от другата страна на къщата, все още преследвайки кучето. То тичаше пред тебе, лаеше и виеше. Мисля, че ти трябва да беше обиколил двайсет пъти къщата, тичайки в кръгове, виейки и лаейки като куче. Страхувах се, че хората ще започнат да любопитстват. Наблизо няма съседи, но твоят вой беше така силен, че можеше да се чуе на мили оттук.
Един от младите мъже добави: