Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— И тя изобщо не говори английски?
— Не, капитане.
Той въздъхна и внимателно изгледа Бетина, която мълчаливо го наблюдаваше.
— Коя е тя?
— Мадмоазел Бетина Верлен.
— И за къде пътува?
— За Сен Мартен, за да се омъжи за граф Де Ламбер — бързо отвърна Мадлен.
— И богатството, което намерихме на кораба, е било нейната зестра, така ли?
— Да.
Капитанът лениво се усмихна, разкривайки два реда бели зъби.
— Семейството й трябва да е много богато. Годеникът й сигурно също е много богат мъж, нали?
— Да, той ще ви плати щедро, ако ни заведете невредими при него.
Последните й думи го накараха да се засмее.
— Сигурен съм, че ще плати, но ще трябва да помислим върху това — обърна се към Жюл. — Заведи бавачката в каютата си и я заключи. Мадмоазел ще дойде с мен.
Мадлен се дръпна, опитвайки се да се отскубне от ръцете на пирата. Завика и зарита, но всичко бе напразно. Бетина бе обзета от невъобразим страх. Не можеше да спре да мисли за ужасяващите истории за пиратите, които бе слушала в манастира. Може би бързата смърт бе за предпочитане? Погледна към перилото на кораба. Не беше много далече, а сетне можеше да скочи в студените сини води…
— О, не, Бетина Верлен, пътят не е натам — каза капитанът, сякаш прочете мислите й.
Хвана я за ръката и я поведе към каютата си. В малкото разхвърляно помещение капитанът настани Бетина в креслото до дългата маса. Напълни две чаши със сухо червено вино, подаде й едната и също се отпусна на един стол. Дългата маса очевидно му служеше за бюро, защото бе отрупана с карти и морски инструменти.
Той се облегна назад и мълчаливо я изгледа. Изпитателният поглед на светлосините очи я смути и тя неспокойно се размърда.
— Моите хора ми казаха, че си голяма красавица — небрежно рече той. — Обаче, честно да си кажа, не мога да разбера как са го разбрали, след като лицето ти е покрито с този черен прах.
Бетина инстинктивно посегна към лицето си, но когато погледна ръката си, видя, че пръстите й се чисти и разбра, че той я измамил.
— Значи в крайна сметка ти разбираш английски. И аз така си помислих. Защо прислужницата ти излъга?
Бетина се поколеба преди да отговори.
— Тя… тя не искаше да разговарям с вас. Страхуваше се да не избухна и да не ви нагрубя.
— А щеше ли да го направиш?
— Не виждам причина.
Капитанът се засмя.
— Онази стара жена и за годеника ти ли излъга?
— Не.
— Значи този граф Де Ламбер наистина е богат мъж?
— Да, много богат, капитане — отвърна Бетина и малко се отпусна.
Изглежда, мъжът не бе толкова опасен, колкото очакваше. Трябваше да признае, че бе хубав и навярно млад, но дългата златиста брада го правеше да изглежда по-стар.
— Ако ме заведете при годеника ми, той ще ви направи много богат — обади се девойката.
— Не се и съмнявам, но твоята зестра вече ме направи богат, а аз не държа жени на кораба си.
— Тогава какво смятате да правите с мен, мосю? Да ме хвърлите в морето, след като преди това ме изнасилите?
— Точно така.
Тя ужасено се втренчи в него. Очакваше той да отрече, но след като се бе съгласил с нея, какво можеше да каже?
— Това… това ли е намерението ви? — заекна разтрепераното момиче.
Той се загледа в чашата си с вино, сякаш размисляше върху въпроса й. Сетне я погледна с развеселено изражение на лицето.
— Свали дрехите си.
— Какво? — възкликна девойката.
— Възнамерявам да правя любов с теб, Бетина Верлен, а след това ще те заведа при годеника ти. Така че свали дрехите си. Не ми се иска да те насилвам и да ти причинявам болка.
— Не, мосю, не! Граф Де Ламбер няма да се ожени за мен, ако съм обезчестена!
— Уверявам ви, мадмоазел, че ще ви приеме за жена и дори ще плати добра цена за удоволствието. Той те е виждал, нали?
— Да, но…
— Е, тогава няма защо да говорим повече. Отнетата ти девственост едва ли ще има значение за него.
— Не! — твърдо повтори Бетина. — Няма да се появя обезчестена пред него. Няма да засрамя семейството си. Няма да го направя!
— Страхувам се, че нямаш избор. Сигурен съм, че графът ще скрие факта, че не си била девствена през първата брачна нощ — спокойно рече капитанът.
— Не, не можете да направите това с мен! — извика Бетина и зелените й очи се разшириха от страх.
— Пак ти повтарям, Бетина, че имам намерение да те любя и нищо няма да те спаси. Но аз не искам да те насилвам, не обичам изнасилването.
— Но това е изнасилване, мосю, защото аз не искам да се любя с вас!
— Наречи го както искаш, но ти няма да се бориш с мен.
— Вие… вие трябва да сте полудели! Не можете да очаквате да стоя покорно и просто да ви позволя да… да… направите това! — извика тя и гневът й замени страха. — Ще се боря с вас до последни сили!