Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Когато свърши, настана тишина, прекъсвана единствено от далечните звуци на уличното движение. Нужно й бе върховно самообладание, за да не се разтрепери под смаяния поглед на Ланкастър. Въпреки това, щом майорът заговори, в гласа му прозвуча любопитство, а не гняв от безцеремонния намек за предстоящата му смърт.
— Не мога да повярвам, че не можете да си намерите подходящ съпруг. Нима всички мъже в Лондон са луди, слепи или и двете?
— За съжаление, мъжът, когото искам, не се интересува достатъчно от мен — призна Джослин. Чувстваше, че трябва да бъде честна с този мъж. — Може би някой ден той ще промени отношението си. Поне се надявам. Междувременно не искам да се омъжа само заради наследството и през остатъка от живота си да съжалявам. Разбирате ли? — Последните й думи бяха молба; внезапно за нея стана изключително важно той да разбере причините за предложението й.
— Би било истинско безумие да се омъжите за неподходящ мъж само заради едно нелепо завещание — съгласи се той. Притвори очи, а бледото му лице заприлича на мъртвешко. Младата жена го гледаше притеснено, надявайки се да не го е преуморила.
Очите му отново се отвориха.
— Каква годишна издръжка предлагате?
Джослин не бе мислила за това.
— Петстотин лири на година добре ли са? — нерешително попита тя, след като набързо пресметна доходите и разходите си.
Майорът повдигна вежди.
— Доста щедро предложение. Достатъчно Сали да живее, без да работи, макар че не мога да си я представя да бездейства. Може би ще основе училище.
Замълча, а чертите на лицето му се изопнаха от болка, докато мислеше.
— Предполагам, че ще ви трябва време, за да обмислите предложението ми.
— Не. — Гласът му прозвуча по-силно. — Няма… няма време за губене.
Думите му смразиха кръвта й. За миг погледите им се срещнаха. Джослин не видя страх от приближаващата смърт, а само непоколебима честност и примирение. С всяко свое дихание този мъж я караше да се срамува от себе си.
— Лейди Джослин, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга? — попита той, внимателно изговаряйки всяка дума. Устните му се извиха в лека усмивка. — Нямам какво да ви предложа, освен името си. Предполагам, че това ще бъде достатъчно за вашите цели.
Способността му да се шегува при тези обстоятелства едва не я накара да загуби самообладание. Джослин овладя чувствата си и сложи ръка върху неговата. Пръстите му бяха болезнено тънки, почти като на скелет, но в тях все още се усещаше пулсът на живота.
— За мен е чест да стана ваша съпруга, майор Ланкастър.
— Наричайте ме Дейвид — каза той. — Нали ще се женим.
— Дейвид… — повтори младата жена. Това бе хубаво, сериозно име и му отиваше.
Той смръщи вежди.
— Очевидно ще се оженим тук. Боя се, че вие ще трябва да се погрижите за специалното разрешение, но ако имате адвокат, той би успял до утре да го уреди.
— Адвокатът ми ще се погрижи за това. Ще изготви и споразумението за сестра ви. Името й е Сали Ланкастър, нали?
— Сара Джейн Ланкастър. — Той отново затвори очи. — Освен това адвокатът ви трябва да изготви документ за отказ от прехвърляне на собствеността, с който се отказвам от претенции върху вашата собственост.
— Необходимо ли е?
— По закон собствеността ви става моя след брака, а след смъртта ми Сали ще наследи половината. След като единствената причина за вашето предложение е да запазите наследството си, едва ли бихте искали това да се случи.
— Господи, не бях помислила за това. — Какво ли щеше да стане, ако бе направила странното си предложение на мъж без скрупули — истинска катастрофа.
— Ако адвокатът ви заслужава хонорара си, той би трябвало да защитава вашите интереси — промълви той едва доловимо.
— Разрешението за сключване на брак и споразумението за сестра ви ще са готови утре — каза Джослин, когато видя, че той е на границата на силите си. — Това устройва ли ви? —
Докато оглеждаше слабата фигура под одеялото, тя се запита дали след двадесет и четири часа той щеше да бъде жив.
— Не се безпокойте. Ще бъда тук — рече той, сякаш прочел мислите й.
Тя стисна нежно ръката му.
— Благодаря ви, Дейвид. До утре, тогава.
Замаяна от бързината, с която се бяха развили събитията, младата жена излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си. Ричард бе седнал в нишата в края на коридора и тя се запъти към него, давайки му знак да не става.
— Майор Ланкастър се съгласи. Церемонията ще бъде утре. Благодаря ти, Ричард. Ти ми помогна да се справя с тази ситуация.
— Радвам се, че помогнах на двама приятели — тихо отвърна той. — Може би провидението беше с нас.