Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че много скоро ще се сблъскам с ново убийство. — Тя вплете пръсти в неговите. — Питам се дали Мариана е била „най-голямата любов“ на престъпника или ще има още единайсет жертви.
Трета глава
Скърцайки със зъби, Ив за трети път обикаляше паркинга пред универсалния магазин и търсеше място за колата си.
— Защо всички тези хора не са на работа? Нямат ли си други занимания?
— За някои пазаруването е най-важното занимание — мъдро отбеляза Пийбоди.
— Добре, де. — Ив се опита да паркира между два автомобила, но не успя и издраска броните им, при което сътрудничката й примирено затвори очи. — И все пак не разбирам защо е нужно да си губиш времето в магазина, след като можеш да поръчаш всичко, без да излизаш от дома си.
— Този вид пазаруване не доставя същото удоволствие — заяви Пийбоди и се хвана за таблото на колата, когато началничката й рязко спря в забранената за автомобили алея пред „Блумингдейл“. — Не използваш сетивата си, не изпитваш удоволствието с лакти да си проправиш път през тълпата. Пазаруването чрез компютър е истинска скука.
Ив презрително изсумтя, включи светещата табелка с надпис „служебен автомобил“ и слезе от колата. Стори й се, че ще оглушее от гръмките коледни песни, разнасящи се от високоговорителите. Хрумна й, че хората бързат да влязат в магазина, готови да купят каквото и да било, само да се избавят от оглушителната музика.
Въпреки че компютъризираната климатична инсталация поддържаше приятна трийсет градусова температура, в огромния купол, покриващ района около магазина, падаха синтетични снежинки. Витрините бяха пълни с дроиди в маскарадни костюми. В огромна работилница усърдно се трудеха беловласи старци с червени мантии и техните джуджета, елени теглеха шейни или танцуваха върху покривите, златокоси деца с ангелски личица разопаковаха пакети.
На друга витрина юноша, издокаран по последна мода с черен гащеризон и риза на блестящи райета, демонстрираше хита на сезона — най-новия модел въздушни кънки. Когато клиентът натиснеше копчето до витрината, се разнасяше механичен глас, който рекламираше предимствата на кънките, съобщаваше цената им и на кой щанд се продават.
— Ще ми се и аз да ги опитам — промърмори Пийбоди, докато вървяха към входа на магазина.
— Май отдавна си минала възрастта за играчки.
— Това не е играчка, а истинско приключение — заяви по-младата жена, рецитирайки рекламата за кънките.
— Побързай, искам да приключим час по-скоро. Ненавиждам подобни панаири.
Вратите безшумно се плъзнаха встрани, мелодичен глас произнесе: „Добре дошли в «Блумингдейл». Вие сте най-добрият ни клиент.“
Музиката в огромния магазин беше по-тиха и почти се заглушаваше от гласовете на многобройните клиенти. Ив вдигна поглед и забеляза, че под гигантския купол кръжат ангелчета.
Магазинът беше като приказен, дванайсететажен разкошен дворец, а стоките бяха изложени така, че да примамват клиентите.
Дроиди и хора от персонала демонстрираха модни дрехи, аксесоари и фризури; клиентите можеха да посетят многобройните фризьорски и козметични салони. До входа беше поставено електронно табло с най-подробни указания за щандовете. На партера се намираха специалните служби, които се грижеха за малките деца, домашните любимци и за възрастните — от услугите им се възползваха доста хора, за да напазаруват на спокойствие.
Магазинът предлагаше срещу минимална сума и електрически колички за превозване на клиентите и на покупките.
Към двете жени се приближи дроид, чиято огненочервена коса беше сплетена на безброй плитчици, и им поднесе кристално шишенце.
— Веднага разкарай тази гадост! — сопна му се Ив.
— А пък аз искам да изпробвам парфюма. — Пийбоди отметна глава и му позволи да напръска шията й.
— Нарича се „Грабни ме“ — промълви дроидът. — Използвайте го и мъжете ще се захласват по вас.
— Нима? — Пийбоди наклони глава към началничката си. — Какво ще кажете?
Ив помириса парфюма и поклати глава.
— Не подхожда на жена като теб.
— Защо сте толкова сигурна? — промърмори по-младата жена.
— Моля те да не се разсейваш. — Ив дръпна за ръката сътрудничката си, когато тя спря пред някакъв щанд за козметика, загледана в жената, чието лице и шия козметичката боядисваше в златистожълто. — Холи е пазарувала на етажа за мъжки облекла, затова ще се постараем да открием продавача, който я е обслужил. Използвала е кредитната си карта, следователно имат адреса й!
— Тук бих могла да довърша коледното пазаруване само за двайсет минути.
— Да го довършиш ли? — смаяно попита Ив и забърза към ескалатора.