Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, остава ми да купя само няколко дреболии. — Пийбоди прехапа устни, за да скрие усмивката си. — А вие сигурно още не сте избрала подаръците…
— От няколко дни се каня да обиколя магазините, но…
— Какво ще купите на Рурк?
— Още не съм намислила. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.
— На този щанд има страхотни модели. — Пийбоди кимна към манекените-дроиди, демонстриращи спортни облекла.
— Съпругът ми има гардероб, голям колкото щата Мейн, който вече е препълнен.
— А вие подарявала ли сте му някаква дреха?
Ив небрежно сви рамене и предизвикателно заяви:
— Откъде накъде? Да не съм му майка?
Сътрудничката й спря и огледа дроида, облечен с риза от сребриста тъкан и черни кожени панталони.
— Мисля, че Рурк ще изглежда прекрасно в тези дрехи. — Опипа ръкава на ризата и добави: — Всъщност той би изглеждал прекрасно дори в дрипи. — Повдигна вежди и дяволито се усмихна. — Уверявам ви, че мъжете много обичат съпругите да им купуват дрехи.
— Рурк никога няма да получи подобен подарък от мен. Ако си забелязала, дори за себе си не умея да избера подходящо облекло. — Внезапно си представи съпруга си в тези тесни кожени панталони и затаи дъх. Прогони съблазнителното изображение, сетне заяви: — Освен това не сме дошли да пазаруваме.
Придаде си строго изражение, запъти се към първата каса, където клиентите заплащаха покупките си и показа значката си на касиера.
Той смутено се изкашля и отметна дългата си черна коса.
— С какво мога да ви бъда полезен, полицай?
— Аз съм лейтенант, млади човече. Интересувам се от ваш служител, който преди два дни е обслужвал клиентка на име Мариана Холи.
— С удоволствие ще ви помогна да го откриете. — Очите му с контактни лещи, обагрени в златисто според последната дума на модата, смутено се стрелкаха на ляво и на дясно. — Лейтенант, умолявам ви да приберете значката си и да закопчаете якето си, за да не се вижда оръжието ви. В противен случай ще подплашите клиентите ни.
Ив безмълвно се подчини.
— Интересувате се от някоя си Холи, нали така? — Касиерът очевидно се беше успокоил и беше възвърнал учтивостта си. — Знаете ли как е платила — в брой, с кредитна карта или пък има открита сметка в нашия магазин?
— С кредитна карта. Купила е две мъжки ризи — копринена и памучна, кашмирен пуловер и сако.
— Да. — Той изключи компютъра, чрез който се отчитаха продажбите. Лично аз я обслужих, затова си я спомням. Беше привлекателна, трийсетинагодишна брюнетка. Спомена, че избирала подаръци за приятеля си. — Той затвори очи. — Чакайте, сега ще си спомня всички подробности. Ризите бяха четирийсет и втори номер, с дълги ръкави. Сакото и пуловерът бяха за мъж с гръдна обиколка сто и двайсет.
— Имате отлична памет.
— Работата ми го изисква. — Той отвори очи и се усмихна. — Добрият продавач трябва да помни клиентите, техните вкусове й желания. Госпожа Холи имаше отличен вкус, освен това предвидливо беше донесла холограма на приятеля си, което ни позволи да изберем дрехи в цветовата гама, която най-добре би му подхождала.
— Обслужи ли я друг продавач, освен вас?
— Не. Посветих й цялото си внимание.
— Имате ли адреса й?
— Разбира се. Предложих на дамата да й изпратим покупките, но тя заяви, че искала сама да ги отнесе у дома. Засмя се и добави, че това било част от удоволствието. Направи ми впечатление, че действително изпитва удоволствие да пазарува. — Младежът се намръщи. — Какво се е случило? Нима се е оплакала от обслужването?
— Не. — Ив внимателно го изгледа; шестото чувство й подсказваше, че си губи времето. — Не се е оплакала. Забелязахте ли някой да я заговаря или да я наблюдава?
— Не, но онзи ден имахме изключително много клиенти — възможно е да съм пропуснал да забележа онова, което ви интересува. Надявам се, че дамата не е имала неприятности на паркинга. През последните няколко седмици случаите на нападения върху жени зачестиха. Мисля си, че човекът не върви на добре, щом и по време на най-хубавите празници се извършват престъпления.
— Абсолютно сте прав. Продавате ли костюми на Дядо Коледа?
— Моля? — Той смаяно примигна. — О, разбрах. Маскарадните облекла се предлагат на шести етаж.
— Благодаря. — Тя се обърна към сътрудничката си. — Запиши имената и адресите на всички, които през последния месец са купили или взели под наем такъв костюм. Отивам на щанда за бижутерия. Дано нашият „Дядо Коледа“ да е купил шнолата от този магазин. Ще те чакам там.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди очевидно жадуваше да остане сама, за да огледа стоките.
Ив отгатна намеренията й и добави: