Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
Слезе от колата и се отправи нагоре по стъпалата. Щом се озова в огромното фоайе, свали коженото си яке и както й беше обичай го захвърли на перилото на вътрешната стълба.
Съмърсет изникна като призрак от мрака и се изправи пред нея; тъмните му очи, които блестяха като въгленчета на фона на бледото му лице, укоризнено я изгледаха.
— Лейтенант… — промърмори той.
— Да не си посмял да преместиш колата ми — сопна му се Ив и тръгна към стълбата.
Икономът презрително изсумтя, сетне надменно заяви:
— Има няколко съобщения за вас.
— Ще почакат. — Обърна му гръб и се заизкачва по стълбата — мечтаеше за горещ душ, чаша вино, искаше й се да подремне поне десет минути.
Съмърсет се провикна след нея, но тя вече не го слушаше. „Целуни ме отзад“ — промърмори по навик и влезе в спалнята.
Ледът, сковал сърцето й, мигом се стопи, мрачното й настроение се изпари при вида на Рурк, който стоеше гол до кръста пред гардероба; той посегна да извади чиста риза и мускулите му се очертаха под гладката му кожа. Когато дочу отварянето на вратата, извърна глава и красотата му отново порази Ив. Усмихна се, устните му, сякаш издялани от скулптор, леко се извиха, тъмносините му очи дяволито проблясваха, той отметна гъстата си, гарвановочерна коса.
— Здравей, лейтенант.
— Мислех, че ще пристигнеш след няколко часа.
Рурк остави ризата и изгледа съпругата си. Лилавите сенки под очите й му подсказаха, че е била измъчвана от безсъние и от кошмари. Отмести поглед от умореното й лице и промърмори:
— Надявам се, че не си разочарована.
— Напротив. — Тя се спусна към него и дори не забеляза изненаданото му изражение и неизказаната любов в погледа му. Притисна се към него, вдъхна аромата на кожата му, прокара длани по гърба му и въздъхна.
— Изглежда, че наистина съм ти липсвал — прошепна младият мъж.
— Моля те, прегърни ме.
— С удоволствие, скъпа.
Притиснатите им тела като че бяха парченца от мозайка, прилягащи едно до друго. Ненадейно Ив си спомни за пръстена, който Джереми Вандоурън никога нямаше да подари на мъртвата си годеница, и едва чуто промълви:
— Обичам те. — Гласът й беше прегракнал от едва сдържаните сълзи. — Съжалявам, че не ти го казвам често, но е самата истина.
Рурк беше доловил неизказаната й скръб. Нежно замасажира раменете й, опитвайки се да я накара да се отпусне.
— Какво се е случило, Ив?
— Не искам да го обсъждаме точно сега. — Тя се изтръгна се от прегръдката му и обгърна с длани лицето му. — Толкова съм щастлива, че си до мен. — Леко се усмихна, наведе се и прилепи устни към неговите. Усети топлината им, почувства страстта на съпруга си, който сякаш никога не успяваше да й се насити. Обгърната от любовта му, тя забрави всичко, дори ужаса, който бе преживяла през този ден.
— Стори ми се, че когато влязох, се преобличаше. Съжалявам, ако съм ти попречила.
— Появи се точно навреме — прошепна Рурк и леко захапа долната й устна.
— Точно така — в противен случай трябваше отново да те събличам. — Посегна и разкопча панталоните му.
— Умница си ми ти. — Рурк свали кобура с оръжието й и промърмори: — Прави ми удоволствие да те обезоръжавам, лейтенант.
Тя рязко се обърна и го притисна към вратата на гардероба.
— Мога да се справя с теб и без оръжие.
— Докажи го.
Тя го докосна между краката и усети твърдостта му. Сините му очи потъмняха, в тях проблеснаха странни пламъчета.
— Ръцете ти са ледени — сигурно си била навън без ръкавици.
Ив лукаво се усмихна и го обгърна със студените си пръсти.
— Оплакваш ли се?
— В никакъв случай — задъхано промълви Рурк. Беше имал много жени, но единствено съпругата му можеше да го възбуди за секунди. Нежно докосна зърната й, сетне заразкопчава ризата й.
— Ела в леглото.
— Защо да не се любим тук, още сега? — Ив сведе глава и го ухапа по рамото.
— Защо не? — Той й подложи крак и двамата паднаха на пода. — Но този път ще го направим както искам аз.
Впи устни в гърдата й, а Ив почувства как пред очите й притъмня, в съзнанието й като че избухна експлозия, бедрата й се повдигнаха.
Рурк често си мислеше, че познава съпругата си по-добре, отколкото самата тя се познаваше. Знаеше, че сега са й нужни обич и страст, за да забрави онова, което я терзаеше. Беше отслабнала след тежкото нараняване, от което още не се бе възстановила, но той знаеше, че сега не е моментът да я щади. Милваше я безмилостно, безпощадно, докато я чу да се задъхва и усети как сърцето й лудо бие под жадните му устни.
Ив се загърчи под него и го сграбчи за косата, а огромният диамант, който й беше подарил преди година, просветна между гърдите й.