Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив забеляза, че Джери говори ту в сегашно, ту в минало време за любимата си. Очевидно съзнанието му отказваше да приеме жестоката истина.
— Започнали сте да излизате заедно — подкани го да продължи.
— Да. Уговорихме се да се срещнем в някакво заведение и да изпием по чашка, за да… преценим дали си подхождаме. Вместо това вечеряхме в ресторант, после я поканих на кафе; през цялото време разговаряхме. След онази вечер разбрахме, че сме създадени един за друг.
— Значи и Мариана е изпитвала същите чувства, така ли?
— Да. Отначало бяхме доста плахи — вечеряхме заедно, ходехме на театър. И двамата обичаме театралното изкуство. Започнахме да прекарваме заедно съботните следобеди — посещавахме някое представление или музей, понякога само се разхождахме. На Четвърти юли заминахме за родния й град и тя ме запозна с родителите си. После я заведох при моите… Мама приготви специална вечеря… — Той млъкна и невиждащо се загледа в стената.
— Сигурен ли сте, че Мариана не е излизала с друг по същото време?
— Да. Бяхме си дали дума.
— Известно ли ви е дали някой я е заплашвал — стар приятел или любовник, може би бившият й съпруг?
— Не. Сигурен съм, че щеше да ми го съобщи. Нямахме тайни един от друг. — Очите му се проясниха и суровият му поглед ги превърна в кехлибарени топчета. — Защо питате? Нима е била… О, Господи! — Дланта му, отпусната върху коляното, се сви в юмрук. — Първо я е изнасилил, прав ли съм? Изнасилил я е преди да я убие. Трябваше да бъда при нея. — Той запрати чашата към стената и скочи на крака. — Това нямаше да се случи, ако бях при нея.
— Къде беше, Джери?
— Моля?
— Къде бяхте снощи между девет и половина и полунощ?
— Нима ме подозирате… — Младият мъж млъкна, вдигна ръка и стисна клепачи. Три пъти вдиша и издиша, сетне отново отвори очи. — Не ви се сърдя. Трябва да се убедите, че не съм я убил, за да откриете истинския виновник. Знам, че го правите заради нея.
— Точно така. — Ив го изгледа и изпита още по-голямо съжаление към този сломен от мъка човек.
— Бях у дома. Поработих, обадих се на няколко души и напазарувах чрез компютъра. После се свързах с ресторанта и проверих дали са запазили маса за тази вечер. Бях доста нервен. Искаше ми се… — Той се изкашля. — Искаше ми се всичко да бъде идеално, за да прекараме една незабравима вечер. След това се обадих на майка ми. — Вдигна ръце и уморено потърка страните си. — Трябваше да споделя с някого, нали разбирате. Мама много се зарадва, защото беше изключително привързана към Мариана. Мисля, че този разговор проведох около десет и половина. Можете да проверите записите на видеотелефона ми, компютъра ми. Направете всичко необходимо.
— Добре, Джери.
— Съобщихте ли… родителите й знаят ли какво се е случило с нея?
— Да, разговарях с тях.
— Трябва да им се обадя. Навярно ще искат дъщеря им да бъде погребана в родния си град. — Отново се разрида и през сълзи прошепна: — Ще я заведа у дома.
— Ще се погрижа да приключим с формалностите колкото е възможно по-бързо. Искате ли да се обадим на някого от ваше име?
— Не. Тръгвам си. Трябва да съобщя на моите родители. — Тръгна към вратата, но преди да я отвори, спря и заговори без да се обръща: — Моля ви, открийте злодея, който ми отне любимата.
— Непременно. Един последен въпрос.
Младият мъж избърса сълзите си и се обърна.
— Какво ви интересува?
— Мариана имаше ли някаква татуировка?
Той дрезгаво се изсмя, хрипливият звук сякаш раздра гърлото му.
— Не. Беше доста старомодна, не би се съгласила да й направят дори временна татуировка.
— Сигурен ли сте?
— Бяхме любовници, лейтенант. И което е още по-важно, бяхме лудо влюбени един в друг. Познавах не само тялото й, но сърцето и душата й.
— Добре, благодаря ви. — Изчака го да излезе и побърза да попита сътрудничката си:
— Какво мислиш за него, Пийбоди?
— Че сърцето му е разбито.
— Съгласна съм. Но хората често убиват любимите си същества. Алибито му не е солидно, дори ако записите потвърдят, че е провел онези разговори.