Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Изобщо не прилича на Дядо Коледа.
Ив кисело се усмихна.
— Сигурна съм, че и убиецът не прилича на добрия старец. Иначе не би се осмелил да позира пред камерата. С помощта на подплънки, контактни лещи, грим, брада и перука всеки може да се превърне в Дядо Коледа. — Ала инстинктът й подсказваше, че Джери е невинен. — Почти съм убедена, че господин Вандоурън не е убил любовницата си. Да отидем в службата на покойната, да открием приятелите и враговете й.
Оказа се, че Мариана има безброй приятели и никакви врагове.
Докато разговаряше с познатите й, Ив научи, че тя е била щастлива и много сърдечна млада жена, която е обичала работата си, била е привързана към семейството си, но е изпитвала удоволствие да живее сама в шумния град.
Оказа се, че е имала няколко много близки приятелки, слабост към правенето на покупки, обичала е страстно театъра и любовника си Джереми Вандоурън.
Беше на седмото небе.
Нямаше човек, който да я мрази.
Беше искрена и доверчива.
Докато шофираше колата на път за дома си, Ив сякаш чуваше гласовете на колегите и приятелите на убитата. Никой не каза лоша дума за Мариана, не се чуха злобните подмятания, които често се правят по адрес на мъртъвците.
И все пак убийството й доказваше, че на този свят има поне един човек, който е изпитвал омраза към нея и който беше отнел живота й без да бърза и с удоволствие, ако се съди по веселото проблясване на очите му.
Моята най-голяма любов.
Да, някой я беше обичал достатъчно, за да я убие. Ив знаеше, че подобна извратена любов действително съществува, защото я беше изпитала върху себе си. И беше оцеляла, напомни си и включи видеотелефона.
— Получи ли резултатите от токсикологичните проби, Дики?
На екрана изплува грозноватото лице на началника на лабораторията, което както винаги имаше страдалческо изражение.
— Знаеш, че преди празниците настъпва истински хаос. Убийците се развихрят, а моите лаборанти само дрънкат за Коледа и Ханука, вместо да си гледат работата.
— Искрено ти съчувствам. Незабавно искам резултатите.
— А пък аз искам отпуска — промърмори Дики, но се обърна към компютъра си. След секунди заяви: — Била е упоена с препарат, който се продава в аптеките. Като се има предвид теглото й, дозата само я е зашеметила за десет-петнайсет минути.
— Напълно достатъчно — промълви Ив.
— Предполагам, че опиатът е бил инжектиран в ръката й и тя се е почувствала така, сякаш е изгълтала половин дузина приспивателни таблетки. Повдигало й се е, виело й се е свят, може би временно е загубила съзнание и мускулите й са се отпуснали.
— Ясно. Открихте ли семенна течност?
— Не. Може би престъпникът е използвал презерватив — още не сме напълно сигурни. Трупът е бил напръскан с дезинфектант, открихме следи от него и във вагината й, което също би могло да унищожи сперматозоидите. И още нещо — козметичните средства, използвани при гримирането й, не бяха открити в жилището. Не сме ги изследвали напълно, но предварителните резултати показват, че червилото съдържа природни съставки, което означава, че е много скъпо. Предполагаме, че убиецът го е донесъл със себе си.
— Постарайте се възможно най-бързо да откриете марката. Уликата е много важна. Браво на теб, Дики.
— Благодаря за похвалата. Дано да прекараш добре шибаните празници.
— Пожелавам същото и на теб — промърмори младата жена и прекъсна връзката, сетне подкара колата по алеята към къщата.
В зимния мрак осветените прозорци блещукаха примамливо.
„Това е моят дом“ — помисли си тя. Никога не беше предполагала, че ще нарече така сградата, подобна на замък. Ала сега действително се чувстваше у дома сред неописуемия разкош заради човека, който притежаваше къщата. Човекът, който я обичаше и й беше подарил венчален пръстен, както Джереми бе решил да дари пръстен на Мариана.
Машинално докосна халката си, докато паркираше пред главния вход.
„Разбрах, че с нея сме създадени един за друг“ — беше казал Джери. Допреди година не би го разбрала, ала сега беше познала истинската обич и не се учудваше от думите му.
За миг остана неподвижна, сетне прокара пръсти през косата си. Скръбта на младия човек я беше извадила от равновесие, а това само можеше да затрудни разследването. Каза си, че не бива да проявява сантименталност, че трябвала прогони от съзнанието си разкривеното от мъка, обляно в сълзи лице на Джери, който беше потърсил утеха в прегръдките й.
Напомни си, че не винаги любовта побеждава, но поне би могла да помогне на справедливостта да възтържествува.