Вавилон 17

Митничарят се стъписа — през коремите на фигурите се виждаха пилоните на уличните лампи.

— Лица… — прошепна той. — Щом се обърнеш, веднага забравяш как изглеждат. Докато ги гледаш, приличат на хора, но щом отместиш поглед… — той затаи дъх, докато минаваше покрай един призрак. — Спомнете си! Покойници? — Спря се и тръсна глава. — Знаете ли, вече десет години одобрявам психоиндексите на транспортници — и на безтелесни, и нормални. Но никога не съм се сблъсквал с Разединени толкова отблизо. Виждал съм фантастичните им изображения и дори сме се разминавали по улиците. Но това…

— Много работи по транспортните кораби не бива да се поверяват на живи хора — гласът на Кали бе натежал от алкохола, както раменете му — от мускули.

— Да, зная — съгласи се чиновникът. — Затова ги поверявате на мъртвите.

— Вярно — кимна гигантът. — Поверяваме ги на мъртвите. Такива като Окото, Ухото и Носа. Ако жив човек се сблъска с вълните на хиперстатиса, той първо ще умре, а после ще се побърка.

— Знам теорията — рязко отговори Епълби.

Неочаквано Кали го хвана за шията и го притисна.

— Нищо не знаеш, митничар! — гласът му стана дрезгав като в заведението. — Криеш се в клетката си, в безопасното гравитационно поле на Земята, тя здраво се е хванала за Слънцето, а то спокойно се движи към Вега7. Всичко е непоклатимо и отдавна установено в този спирален ръкав — той рязко посочи Млечният път, разпрострян над града. — И никога не си свободен! — Отблъсна почервенелия чиновник. — Е? Няма какво да отговориш, нали?

Навигаторът хвана един чудовищно дебел кабел, спускащ се някъде отгоре. Зазвъня. Ниската нота застана в гърлото на митничаря и напълни устата му с отвратителен метален вкус. Канеше се да го изплюе, когато се натъкна на враждебните очи на Ридра.

— Той е бил част от тройката — тихо и сухо каза тя. Очите й се бяха впили в него, но не го виждаше. — Бил е в тесни, неразривни емоционални и сексуални контакти с двамата си другари. А единият от тях е умрял.

Епълби не успя да улови скръбта й и произнесе против волята си:

— Извратен тип?

Рон се напрегна от болка и възмущение.

— Много работи — повтори той думите на Кали — на транспортните кораби не бива да се поверяват само на двама човека. Прекалено са сложни.

— Зная — натърти митничарят. Май обидих момъка. На езика му се въртеше още нещо.

— Искате да кажете още нещо? — попита Ридра.

Удивен, че тя е почувствала, че не се е доизказал, той се обърна към Кали и Рон.

— Моля да ме извините.

Веждите на гиганта се вдигнаха, после лицето му омекна.

— И аз се разгорещих.

Обади се Брас:

— Центърът на ’редаването е на около четиристотин ’етра оттук, в средата на енергийната зона. Та’ ’оже да на’ери’ Око, Ухо и Нос, годни за ’олет до с’ецели — той се усмихна на Епълби през бивните си. — Това е една от вашите за’ранени територии. И’а ’рекалено ’ного фанто’и и някои не ’огат да го ’онесат. Но ’овечето издържат.

— Ако не е незаконно, предпочитам да изчакам тук — каза чиновникът. — Ще ме вземете на връщане. Тогава ще им проверя психоиндексите.