Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
— Хайде, елате и двамата. Ще пием. Нека бъдем приятели, по дяволите! — опита се да прегърне Ридра, но тя му отклони ръката. Дланта му се отвори и се видяха множество белези, неизбежни при работа със стелариметър.
— Навигатор ли си?
Той кимна и тя пусна ръката.
— Защо днес си в добро настроение?
Пияният тръсна глава. Косата му бе сплетена и висеше на плитка зад лявото ухо.
— Тоя просто ми хареса. И ти също.
— Благодаря. Поръчай ми едно питие, а аз ще намеря начин да ти се отплатя.
Той кимна. Зелените му очи се присвиха. Протегна ръка и докосна тежкият златен диск, който висеше на гърдите на Ридра.
— Капитан Вонг?
— Да.
— Май е по-добре да не ви закачам — той се засмя. — Елате, Капитане, ще почерпя и вас, и митничаря — ей така, за щастие.
Отправиха се към бара. Това, което другаде се поднасяше в малки чаши, тук се наливаше в халби.
— На кого ще заложите — на дракона или на Брас? Ако изберете дракона, ще ви плюя в лицето… Шегувам се, Капитане.
— Няма да залагам — отвърна Ридра. — Дойдох да наемам. Познавате ли Брас?
— Бях му навигатор при последното пътуване. Върнахме се преди една седмица.
— Затова ли държите на него?
— Може и така да се каже.
Митничарят се почеса по гърдите и въпросително погледна към Ридра.
— Последният курс беше пагубен за Брас, изгуби всичко — обясни Ридра. — Сега екипажът е без работа. Тази вечер шкиперът залага себе си. — Тя отново се обърна към навигатора: — Има ли тук и други капитани, които се интересуват от Брас?
Той премигна, поклати глава и вдигна рамене.
— Значи само аз, така ли?
Кимване.
— Как се казвате?
— Кали, Втори Навигатор.
— Къде са Първият и Третият?
— Третият е някъде тук — пие. Първият беше мило момиче на име Кети О’Хигинс. Тя умря — той допи чашата си на едни дъх и я протегна за нова порция.
— Много съжалявам — каза Ридра. — Как се случи?
— Сблъскахме се със завоевателите… Оживяха само Брас, аз, Третия и Окото. Загубихме целият взвод, помощникът също загина. Беше лош курс, Капитане. Окото остана без Ухо и Нос, а дотогава са били все заедно, от десет години — откакто са останали без тела. Рон, Кети и аз образувахме тройката едва преди няколко месеца, но… — той поклати глава, — и така е много зле.
— Извикайте Третият — каза Ридра.
— Защо?
— Трябва ми пълен екипаж.
Кали се намръщи.
— Нямаме си Първи.
— И ще продължавате да скучаете? Ще отидем в Моргата.
Навигаторът изхъмка многозначително.
— Щом искате да видите моя Трети — да вървим.
Ридра го последва. Митничарят се затътри след тях.
Момъкът, седнал на табуретката до масата, беше не повече от деветнадесетгодишен. Епълби веднага забеляза металните ленти, оплели тялото му. Кали е голям и силен, а този…
— Капитан Вонг, представям ви Рон — най-добрият Трети в цялата Слънчева система.
… Рон е малък, крехък, с ясно очертани мускули. Гърдите му са като метално скеле, обвито с восъчна кожа. Ръцете му приличат на кабели. Дори на лицето му се очертава всяка жила. Несресан, русокос, с очи като сапфири, единствената интервенция на козметохирургията е червената роза, която расте от рамото му. Той се усмихна и ги поздрави, като докосна с показалец челото си.
— Капитан Вонг набира екипаж.
Рон се изправи до табуретката и надигна глава. Мускулите му се заизвиваха като змии пред паничка с мляко.
Митничарят видя колко широко се отвориха очите на Ридра. Но тъй като не разбра защо реагира така, не обърна внимание.
— Нямаме Първи — каза Рон. Усмихна се и отново изгасна.
— Надявам се да ви намеря — заяви Ридра.
Навигаторите се спогледаха.
Кали се обърна към Ридра и потри с показалец върха на носа си.
— Вие знаете, че тройка като нашата…
Ридра стисна ръката му.
— Бихте искали същата тройка, нали? надявам се да одобрите избора ми.
— Много е трудно да се подбере… — започна Кали.
— Зная, че е невъзможно. Но това е вашият шанс. Само предлагам. Е?
Показалецът на Кали се премести от носа на челото.
— Не може да има по-добро предложение.
Младокът сложи десния си крак върху табуретката, прегърна коляното си и погледна през рамо.
— Нека първо да видим какво ще предложите.
— Добре — кимна Ридра.
— Нали знаете, че разбитата тройка не всичко, което ни свързва — Кали сложи ръка върху рамото на Рон.
— Да, но…
Ридра погледна към тавана.
— Хайде да погледаме борбата.
Хората на бара вдигнаха погледи нагоре. Седящите около масите се облегнаха назад. Кали се облегна на плота, а Рон седна върху него, като стъпи на табуретката.