Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
Ридра кимна. Кали с едната ръка прегърна триметровия пилот, с другата — Рон.
— Да тръгваме, Капитане, ако искате до сутринта да съберете своя екипаж.
— Ако до един час не открием това, което ми трябва, ще се върнем — каза Ридра.
Митничарят гледаше как се скриха зад мъждукащите кулички.
IV
… Образът й напомняше бряг, размит от чиста дъждовна вода. Очите й блестяха, гласът трептеше.
Той прошепна:
— Чиновник, мадам. Митнически чиновник.
Учудването се отрази на лицето й — отначало гняв, след това надежда за развлечение.
Той поясни:
— Слуша около десет години. Отдавна ли сте лишена от тяло?
Тя се приближи. Ароматът на косата й му напомняше за нещо. Чистите, прозрачни черти също му бяха познати. Всяка нейна дума го правеше щастлив.
— Да, това е ново за мен. Това не е същата неяснота, която, струва ми се, ви е обхванала.
Отговорът й отново беше ласкателен и остроумен.
— Да — той се усмихна. — Мисля, че вас не е така.
Тя непринудено го докосна. Дали само закачливо го докосна по ръката, или той хвана нейната… но почувства удивителната мекота на копринената й кожа.
— Вие сте толкова съвременна! не съм свикнал младите момичета просто да идват и да се държат… така.
Очарователната й логика обясни всичко. Той я чувстваше все по-близка. Странните й шеги звучаха като музика.
— Вие сте ??????, така че няма значение, но…
Тя го прекъсна с усмивка, или с дума, или с целувка, предаде му изумлението си, своя страх, своята възбуда. Той се постара да запомни гласа, думите и жестовете й. Тя си отиде! Смехът й се чуваше някъде отдалече… Той стоеше, слушаше я потопен във водовъртежа на потресеното си съзнание…
V
Когато се върнаха, Брас му каза:
— До’ри новини! На’ерих’е ги!
— Екипажът ще се яви сам — обясни Кали.
Ридра му подаде три карти с психоиндекси.
— След два часа ще бъдат на кораба. Нещо не е наред!
Даниел Д. Елъби взе картите.
— Аз… тя… — не успя да каже нищо повече.
— Кой? — попита Ридра.
Заеквайки, митничарят им разказа за срещата си с призрака.
Кали се разсмя.
— Сукуба? Докато бяхме вътре, той е срещнал сукуба!
— Да! — възкликна Брас. — ’огледнете го са’о!
Рон също се засмя.
— Това беше жена… поне така ми се струва… Но не мога да си спомня какво говореше…
— Много ли ви взе?
— Какво ми е взела?
— Сигурно не знае — обади се Рон.
Кали с усмивка каза на чиновника:
— Проверете си портфейла.
— Какво?
— Проверете.
Митничарят с недоверие бръкна в джоба си. Портфейлът щракна и се отвори в ръката му.
— Десет… двадесет… Но аз имах петдесет, когато напуснахме заведението!
Кали отново се разсмя с оглушителния си бас. Наведе се и прегърна чиновника.
— Ще станете истински транспортник след всичко, което се случи тази нощ!
— Но тя… но аз… — празният портфейл беше толкова реален, колкото и любовната болка. А един празен портфейл е толкова тривиално нещо! На очите му се появиха сълзи. — Та тя беше… — спазмите му пречеха да говори.
— Каква беше тя, приятел? — попита Кали.
— Тя… беше… — едва чуто произнесе Епълби.
— Когато о’щуваш с Разединени, винаги тря’ва да очакваш нещо ’одо’но — каза Брас. — Из’олзват различни ’етоди. Сигурно ще останеш ’отресен, ако ти кажа колко ’ъти с ’ен се е случвало същото.
— Оставила ви е достатъчно, за да се приберете — обади се Ридра. — Ще ви възстановя загубите.
— Не, аз…
— Хайде, Капитане, да тръгваме. Трябва той да плати. Според него си струва. Нали така, митничар?
Епълби кимна. Беше съвсем объркан.
— В такъв случай проверете тези индекси — Ридра посочи картите в ръцете му. — Остава да намерим Помощник и Първи Навигатор.
От най-близкия телефон Ридра се обади във Флота. Да, подбрали са взвод. Препоръчват и Помощник.
— Прекрасно — Ридра подаде слушалката на митничаря. Той изслуша психоиндексите и ги съпостави с тези на Окото, Ухото и Носа. Помощникът се оказа много подходящ.
— Явно го е подбрал талантлив координатор — изкоментира чиновникът.
— ’о’ощникът не ’оже да е ’рекалено до’ър. Осо’ено с нов взвод. — Брас разтърси гривата си. — Тря’ва да държи ’о’четата изкъсо.
— Този ще бъде. Отдавна не бях виждал толкова висок индекс на съвместимост.
— Какви са тия глупости? — попита Кали. — Съвместимост, дрън-дрън! Ще може ли да раздава ритници отзад, ако се наложи?
Митничарят вдигна рамене.
— Тежи сто и двадесет килограма, а е висок само един и шестдесет и два. Срещали ли сте някога такъв дебелак, който да търпи страхливи плъхове на кораба?