Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Крака няма, а върви. Уста няма, а говори. Що е то, Блейн?
— ЧАСОВНИКЪТ.
— По дяволите — прошепна момчето и стисна устни.
Сузана погледна Еди и изпита мимолетно раздразнение. Изглежда, бе изгубил интерес към онова, което ставаше. Беше „изключил бушоните“, както се изразяваше на странния си жаргон от осемдесетте години. Хрумна й да го сръга с лакът и да го разсъни, после си спомни жеста на Роланд и се отказа. От непроницаемото изражение на лицето му не можеше да се разбере дали размишлява, но вероятно го правеше.
„Ако е така, по-добре разсъждавай по-бързо, скъпи“ — помисли си. Точката на маршрутната карта все още беше по-близо до Дашървил, отколкото до Топика, но след петнайсетина минути щеше да преполови разстоянието.
Състезанието продължаваше. Роланд задаваше въпроси, а Блейн веднага отговаряше.
— Син вир, дъно няма. Що е то?
— НЕБЕТО.
— Благодаря, Блейн-сай.
— На студ се пери, на слънцето трепери. Що е то?
— СНЕГЪТ.
— Отговори вярно, Блейн.
— Без ръце, без крака, а рисува. Що е то?
— СТУДЪТ.
— Благодаря, Блейн-сай.
От толкова много гатанки накрая Сузана загуби усещането за тяхната остроумност и игривост. Дали е било така и по времето на Роланд, на състезанията по гатанки, когато той и неговите приятели (макар да бе ясно, че не всички са му били приятели) се бяха надпреварвали за гъската? Вероятно отговорът беше положителен. Победител сигурно е бил онзи, който най-дълго е запазвал свежа паметта си.
Най-неприятното беше, че Блейн отговаряше мигновено всеки път. Колкото и трудна да й се струваше загадката, компютърът незабавно прехвърляше топката в тяхната половина.
— Света облича, а то голо ходи. Що е то?
— ИГЛАТА.
— Благодаря, Блейн-сай, отговори вярно…
— СЛУШАЙ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. СЛУШАЙТЕ, ЦЕЛИЯТ КА-ТЕТ.
Стрелецът веднага млъкна, присви очи и леко наклони глава.
— СЛЕД МАЛКО ЩЕ ЧУЕТЕ ДВИГАТЕЛИТЕ МИ ДА УВЕЛИЧАВАТ ОБОРОТИТЕ. СЕГА СМЕ ТОЧНО НА ШЕЙСЕТ МИНУТИ ОТ ТОПИКА. ТУК…
— Да пукна, ако сме пътували седем часа и нещо — каза Джейк.
Сузана го погледна уплашена. Очакваше някакъв нов ужас или проява на жестокост в отговор на иронията на момчето, но Блейн само се изсмя. Когато отново заговори, имитираше Хъмфри Богарт.
— ТУК ВРЕМЕТО Е РАЗЛИЧНО, МИЛИЧЪК. ВЕЧЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СТЕ ГА РАЗБРАЛИ. НО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ. ОСНОВНИТЕ НЕЩА ИДВАТ СТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО. БИХ ЛИ ВИ ИЗЛЪГАЛ?
— Да — измънка Джейк.
Това явно развесели Блейн, защото отново се засмя с онзи лудешки, механичен смях, който напомняше на Сузана за залите на смеха в луна-парковете. Когато осветлението замига в синхрон със смеха, тя затвори очи и запуши уши.
— Престани, Блейн! Престани!
— МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ, МАДАМ — провлачено отговори той. — МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, АКО СЪМ НАРАНИЛ СЛУХА ТИ С МОЕТО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР.
— Нарани това — каза Джейк и показа среден пръст на маршрутната карта.
Сузана очакваше, че Еди ще се засмее, защото вулгарността винаги го развеселяваше, но той продължи да гледа надолу. Очите му бяха безизразни, а устата — леко отворена. Приличаше на малоумен. Тя отново се въздържа да не го сръга с лакът, за да прогони глупашкия израз от лицето му. Но едва ли щеше да се сдържа още дълго, ако им предстоеше да умрат. Когато краят наближеше, тя искаше Еди да я прегърне, да я гледа в очите и да мисли за нея.
Но засега реши да го остави на спокойствие.
— ТУК СМЯТАМ ДА ЗАПОЧНА МОЕТО ПЪТУВАНЕ-КАМИКАДЗЕ — продължи Блейн. — ТОВА СКОРО ЩЕ ИЗТОЩИ БАТЕРИИТЕ МИ, НО МИСЛЯ, ЧЕ ВРЕМЕТО ЗА РАЗГОВОРИ МИНА, НАЛИ? КОГАТО СЕ БЛЪСНА В СТОМАНЕНИТЕ СТЪЛБОВЕ В КРАЯ НА РЕЛСОВИЯ ПЪТ, ЩЕ СЕ ДВИЖА С ПОВЕЧЕ ОТ ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН КИЛОМЕТРА В ЧАС. ЩЕ СЕ ВИДИМ ПО-КЪСНО. КАЗВАМ ВИ ГО В ДУХА НА ЧЕСТНАТА ИГРА, МОИ ИНТЕРЕСНИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ. АКО СТЕ ЗАПАЗИЛИ НАЙ-ХУБАВИТЕ СИ ГАТАНКИ ЗА НАКРАЯ, МОЖЕТЕ ДА ГИ КАЖЕТЕ СЕГА.
Непогрешимото злорадство в гласа му — неприкритото му желание да чуе и да отговори правилно на най-хубавите им гатанки, преди да ги убие — накара Сузана да се почувства уморена и стара.
— Може да не успея да кажа всичките най-хубави гатанки — престорено небрежно заяви Роланд. — Ще бъде жалко, нали?
Последва кратко мълчание — по-скоро колебание — после Блейн се засмя. Сузана ненавиждаше налудничавия му смях, но сега в него прозвуча цинична досада, която смрази кръвта й. Вероятно защото й напомни на емоцията на човек.
— ДОБРЕ, СТРЕЛЕЦО. ДОБЛЕСТНО УСИЛИЕ. НО ТИ НЕ СИ ШЕХЕРЕЗАДА, НИТО РАЗПОЛАГАМЕ С ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩИ ЗА РАЗГОВОР.