Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Три часа по-късно прислужницата й я събуди с чаша разредена бира с хвойнов сок и мек хляб, изваден наскоро от пещта. Тя хапна и пийна набързо, изми се в съда с благовония, донесен от прислужницата, облече робата си, обу здравите си пазарни сандали и излезе от стаята. Вратата на Ипумер не беше заключена. Когато я отвори, Ламна с облекчение го видя да лежи на леглото с вдигнати нагоре колене, положил едната си ръка на стомаха. Въздухът в стаята вонеше, но той поне се бе сетил да приближи съда до леглото. Ламна отиде до него. Лицето на Ипумер бе плувнало в пот, а очите му бяха полуотворени.
— Как си, Ипумер? Да изпратя ли за лекаря?
— Не, не — изстена писарят. — Още е рано.
Ламна излезе на пръсти от стаята, мина по коридора и се качи по стълбата до покрива на къщата. Тревогата й се засили. Тя се огледа. Огненият диск на слънцето се бе показал и лъчите му искряха по облицованите със злато и сребро върхове на обелиските при двореца. От улицата под нея изрева магаре. Някакъв водач на камила крещеше ругатни към колата, препречила пътя му. Шумът от гласовете по пазарището ставаше все по-силен. Ламна коленичи на молитвената рогозка, затвори очи и отправи мислите си към боговете. Добро ли вещаеше новият ден? Да, днес бе празникът на Бес — грозния бог, изобразяван като джудже! Предния ден Ламна бе забравила да се помоли. Тя притисна нервно устните си с пръсти: не беше ли денят, белязан с проклятието на Сет? Ламна осъзна, че й е потребна помощ отвсякъде, и се обърна на север, за да почувства дъха на Амон в студения утринен бриз, но така и не успя да се съсредоточи.
Слезе долу и погледна болния мъж. Имаше промяна, но към лошо. Ламна реши, че вече е крайно време. Тя положи върху главата си перука, взе малкия си слънчобран и една тръстикова кошница и излезе на улицата. Търговци се суетяха, заемайки местата си, на ъгъла двама бръснари се сдърпаха заради клиент, слуги обикаляха с кошници край първите сергии. Ламна се спусна по една тясна уличка, мина покрай някаква занемарена градина и спря пред масивна дървена врата. Почука и отвътре й отвори доктор Интеф. Той обърна към Ламна съсухреното си маймуноподобно лице. Не й отне много време, за да разбере, че снощи бе пил до късно: по дрехата му се виждаха тъмночервени петна и бе не обръснат. Той се насили да й се усмихне. Ламна му продаваше прахове под пазарната цена, а понякога изпиваха заедно съдина с вино. Сега тя му описа набързо симптомите на Ипумер. Лекарят се обърна, влезе и почти веднага излезе отново, а тя побърза да се върне у дома с капките опиум и билковата каша, които й даде. Обаче Ипумер отказа да приеме и двата цяра. Така че на Ламна не й оставаше нищо друго, освен да нареди на прислужницата си:
— Отивай да доведеш доктор Интеф!
Не мина много време и докторът, вече малко по-чист, бе въведен в къщата. Той залитна леко в спалнята на писаря, преди да огледа пациента. После нави ръкавите на дрехите си и отвори кошницата, с която бе дошъл. Постави на масата малка статуя на бога Тот, изобразен от резбаря като птицата ибис. После измърмори няколко заклинания и се разпореди Ламна и прислужницата й да му помогнат, за да приготви отвара от маково семе, изпражнение от муха, смола и мед, примесен с пчелен восък. После добави няколко капки масло в отварата и разтри всичко това с чукало в дървено хаванче. Любимата гъска на Ламна влезе поклащайки се в стаята. Лекарят я изхвърли с шут навън.
— Тук не е за животни — измърмори той. — Пречат на силата на лекарството ми.
Ипумер губеше съзнание и отново се свестяваше. Изглеждаше ужасно: лицето му беше бледо, а по бузите му се виждаха сини петна. От време на време едва поемаше дъх. Колкото повече усилия полагаше лекарят в опита си да го накара да поеме различните каши, толкова по-зле се чувстваше пациентът. Интеф се ядоса не на шега. Разтвори дрехите на младия писар и Ламна зърна петната по гърдите и стомаха му. Тя видя и чаршафите, оцапани от Ипумеровите нечистотии. Интеф го покри отново. После се изправи и го загледа. Силни тръпки започнаха да разтърсват тялото на Ипумер. Ламна разбираше достатъчно, за да разпознае хриповете на смъртта в гърлото му.
— Не мога да направя нищо повече! — завайка се Интеф.
— Отровен е — заяви категорично Ламна.
— С какво? — запита Интеф.