Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Очите й се взряха във вдигнатото към нея лице, всяка черта от която я умоляваше и очакваше безпристрастна присъда. Нейното лице стана неспокойно, а после почти жестоко. Тя сложи ръце на раменете му и го погледна дълбоко в очите.
— Заклеваш ли се, Нол, че всичко е тъй, както ми го разказа, че нищо не си добавил, че нищо не си променил, за да направиш разказа по-благоприятен за себе си?
— Нима трябва да искаш от мене подобна клетва? — запита той и Розамунд видя тъга да помрачава лицето му.
— Ако трябваше, нямаше да те обичам, Нол. Но в такъв миг чувствувам нужда от твоите уверения. Не ще ли бъдеш великодушен и търпелив спрямо мен, не ще ли ми дадеш сили да устоя на всичко, което може да бъде казано по-подир?
— Бог да ми е свидетел, че съм ти казал самата истина — тържествено отвърна сър Оливър.
Девойката отпусна глава на рамото му. Тя тихо плачеше, измъчена от тази връхна точка на всички мълчаливи и тайни страдания, понесени от деня, когато той беше започнал да я ухажва.
— Тогава — промълви Розамунд — аз съм убедена, че си постъпил правилно. И аз като теб мисля, че никой почтен човек не би могъл да действува другояче. Трябва да ти вярвам, Нол, защото иначе не бих могла в нищо да вярвам и на нищо да се надявам. Ти си като пожар, обхванал самата мен и превърнал всичко в пепел, за да можеш да ме запазиш в сърцето си. И аз съм доволна, докато си ми верен.
— Верен ще ти остана завинаги, любима! — пламенно прошепна той. — Мога ли да бъда друг, щом ти си ми била пратена да ме направиш такъв?
Тя пак го погледна и тъжно се усмихна през сълзи.
— Ще бъдеш ли търпелив към Питър? — умолително го запита тя.
— Той не ще може да ме разгневи — отговори сър Оливър. — Кълна се и в това. Знаеш ли, че днес той ме удари?
— Удари ли те? Ти не ми разказа за това!
— Не съм се карал с него, а с негодника, който го изпрати. Аз се изсмях на удара. За мен Питър е неприкосновен!
— Той е добър по сърце, Нол — увери го Розамунд. — С времето ще те обикне, както го заслужаваш, а ти ще разбереш, че той заслужава обичта ти.
— Той я заслужава и сега заради любовта, която храни към теб.
— А дали ще мислиш така през краткото очакване, което ни се налага по силата на обстоятелствата!
— Никога не ще мисля другояче, мила. Междувременно ще го отбягвам, а за да предотвратя всякакво нещастие, щом той ми забранява да идвам в Годолфин Корт, дори ще се държа настрана. След по-малко от година ти ще си пълнолетна и никой не ще може да ти попречи да ходиш където пожелаеш. Какво е една година, след като имам тази надежда, която ще уталожва нетърпението ми?
Девойката го помилва по лицето.
— Винаги си много нежен с мен, Нол — гальовно промърмори тя. — Не мога да повярвам, че си груб с когото и да било, както ме уверяват.
— Не им обръщай внимание — отвърна й той. — Може и да съм бил понякога такъв, ала ти ме пречисти, Роуз. Нима човек, който те люби, би могъл да бъде друг освен нежен? — Той я целуна и се изправи. — А сега най-добре е да си отида — добави той. — Утре сутрин ще изляза да се поразходя край брега към нос Трифю-зис. Ако случайно същото хрумне и на теб…
Тя се засмя и също се изправи.
— Ще бъда там, скъпи Нол.
— Това би било най-разумно в бъдеще — увери я той усмихнато и се сбогува.
Розамунд го съпроводи до стълбището и докато той слизаше, го изпрати с поглед, в който се четеше гордост за хубавата изправена стойка на този смел и властен любим.
ГЛАВА ТРЕТА
КОВАЧНИЦАТА
Колко благоразумен е бил сър Оливър пръв да донесе на Розамунд разказа за събитията през този ден, се установи по-късно, когато мастър Годолфин се завърна у дома. Той тръгна веднага да търси сестра си и в това състояние, потиснат от страх и скръб заради сър Джон, с общото чувство на поражение, нанесено от сър Оливър, и разгневен от всичко това, той се държеше грубо и бе разположен да се налага.
— Мадам — рязко съобщи той, — сър Джон е на умиране.
Изумителният отговор, получен от нея — разбира се, изумителен за него, — не допринесе нищо за успокояване на жестоко разстроения му дух.
— Зная — каза Розамунд. — И вярвам, че го е заслужил напълно. Който се занимава с клеветничество, трябва да бъде готов да получи и отплатата.