Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Не се боя. — Тя вдигна глава и въпреки етикета го погледна в очите. Емхир потрепна, поразен от чистотата и доверчивостта на погледа й. Но веднага се изпъчи, царствен и високомерен до безобразие.
— Можеш да ме помолиш каквото поискаш.
Тя го погледна отново и той неволно си припомни неизброимите случаи, в които точно по този начин си беше купувал спокойна съвест след извършена подлост. Радвайки се, че е платил толкова евтино.
— Можеш да ме помолиш каквото поискаш — повтори той и тъй като вече беше уморен, гласът му прозвуча неочаквано човечно. — Ще изпълня всяко твое желание.
„По-добре да не ме гледа — помисли си императорът. — Не мога да понеса погледа й.
Казват, че хората се страхуват да ме погледнат в очите. А от какво се страхувам аз?
Да си гледат работата Ватие де Ридо и неговите държавни интереси. Ако тя ме помоли, ще наредя да я отведат вкъщи — там, откъдето са я взели. Ще заповядам да я откарат в огромна златна карета. Достатъчно ще е да ме помоли.“
— Можеш да ме помолиш каквото поискаш — повтори той.
— Благодаря, Ваше Императорско Величество — каза девойката, свеждайки поглед. — Ваше Императорско Величество е много благороден и щедър. Ако може да помоля…
— Говори.
— Бих искала да остана тук. Тук, в Дарн Рован. При госпожа Стела.
Той не се учуди. Очакваше нещо такова.
Тактичността му попречи да зададе въпроси, които биха били унизителни и за двамата.
— Дадох ти думата си — изрече той студено. — И всичко ще стане според твоята воля.
— Благодаря, Ваше Императорско Величество.
— Дадох ти думата си — повтори той, стараейки се да не избягва погледа й. — И ще удържа на нея. Но мисля, че изборът ти не беше добър. Не изказа правилното желание. Ако го промениш…
— Няма да го променя — каза тя, когато стана ясно, че императорът няма да довърши фразата си. — А и защо да го променям? Избрах госпожа Стела, избрах нещата, които толкова малко познавах в досегашния си живот… Дом, топлина, доброта… Сърдечност. Невъзможно е да сгрешиш, избирайки нещо такова.
„Клето, наивно създание — помисли си император Емхир вар Емрейс Дейтвен Адан ин Карп аеп Морвуд, — само ако знаеше, че като избират нещо такова, извършват най-страшните грешки.“
Но нещо — може би далечен спомен — попречи на императора да изрече тези думи на глас.
— Интересно — каза Нимуе, след като изслуша отчета. — Наистина интересен сън. Имаше ли още някакви?
— И още как! — С бързо и точно движение на ножа Кондвирамурс отряза върха на яйцето. — Още ми се вие свят след тази въртележка от видения. Но това е нормално. Първата нощ на ново място винаги носи безумни сънища. Знаеш ли, Нимуе, за нас, сънувачите, казват, че дарбата ни не е в това да сънуваме. Виденията ни в транс или под хипноза не се различават от сънищата на другите хора нито по интензивност, нито по разнообразие, нито по количеството предсказания. Това, по което се отличаваме и в което е талантът ни, е нещо друго. Ние помним сънищата си. Рядко забравяме нещо, което сме сънували.
— Защото имате нетипична и присъща само на вас работа на жлезите за вътрешна секреция — отсече Господарката на езерото. — Вашите сънища, грубо казано, всъщност представляват отделяне на ендорфин в организма. Както и повечето стихийни магически таланти, така и вашият е прозаично ограничен. Но защо ли ти говоря неща, които самата ти прекрасно знаеш. Слушам те, какви други сънища помниш?
— Един юноша — смръщи вежди Кондвирамурс, — странстващ сред пусти полета с вързоп на рамо. Пусти есенни полета. Върби… Край пътища и синори. Криви, хралупести, разклонени върби… Юношата върви, оглежда се. Пада нощ. На небето изгряват звезди. Една от тях се движи. Това е комета. Червена, искряща, тя прекосява небето.
— Браво — усмихна се Нимуе. — Макар и да нямам понятие кого си видяла насън, поне може да се определи точно датата на събитието. Червена комета се е виждала в течение на шест дни през пролетта в годината на сключване на цинтрийския мир. По-точно — в първите дни на март. В останалите сънища също ли се виждаха някакви календарни събития?
— Сънищата ми не са селскостопански календар — изсумтя Кондвирамурс, посолявайки яйцето си. — В тях няма табелки с датите! Но за да съм точна, имах сън за битката при Брена, която сигурно съм видяла на картината на Николай Цертоса в твоята галерия. А датата на битката при Брена също е известна. Тя е в същата година, в която и кометата. Нали не бъркам?
— Не бъркаш. Имаше ли нещо особено в съня ти за битката?