Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
На три стъпки от края на водата вълните се разбиваха в една огладена гранитна канара. Там застана Ерон Мокра коса, та да могат всичките му ученици да го виждат и да чуят думите, които имаше да каже.
— Ние сме родени от морето и в морето ще се върнем всички — почна той, както го беше правил стотици пъти. — Бурният бог в своя гняв изтръгна Бейлон от замъка му, хвърли го долу и сега той пирува под вълните. — Вдигна ръце. — Железният крал е мъртъв! Но крал ще дойде отново! Че каквото е мъртво, не може никога да умре, а се вдига отново, по-крепко и по-силно!
— Крал ще се въздигне! — викнаха удавените мъже.
— Да. Трябва. Но кой? — Мокра коса се вслуша за миг, но само вълните отвърнаха. — Кой ще е нашият крал?
Удавените заудряха криваците си от плавей един в друг.
— Мокра коса! — завикаха те. — Мокра коса — крал! Ерон — крал! Мокра коса!
Ерон поклати глава.
— Ако един баща има двама синове и даде на единия брадва, а на другия мрежа, кой от двамата иска да стане воин?
— Брадвата е за воина — ревна Рус. — Мрежата е за рибаря в морето.
— Тъй е — каза Ерон. — Богът ме взе дълбоко под вълните и удави нищожеството, което бях. Когато ме изхвърли навън, ми даде очи да виждам, уши да слушам и глас да огласям словото му, та да мога да съм неговият пророк и да поучавам в истината му ония, що са я забравили. Не съм създаден да седя на Престола от Морски камък… нито Юрон Вранското око. Защото чух бога, който казва: „Никой безбожник не може да седи на Престола от Морски камък!“
Мерлин скръсти ръце на гърдите си.
— Аша ли тогава? Или Виктарион? Кажи ни, жрецо!
— Удавеният бог ще ви каже, но не тук. — Ерон посочи тлъстото бяло лице на Мерлин. — Не гледай мен, нито човешките закони, а морето. Вдигни платната си и спусни греблата си, владетелю, и тръгни за Стари Уик. Ти и всичките ти капитани, и кралете. Не отивайте в Пайк да се кланяте пред богинята, нито в Харлоу, да ухажвате жени заговорнички. Към Стари Уик обърнете носа, където се издигаше Палатът на Сивия крал. В името на Удавения бог ви призовавам. Призовавам ви всички! Оставете палатите и колибите си, замъците и твърдините си, и се върнете на хълма Нага да направите кралски събор!
Мерлин го зяпна.
— Кралски събор? Истински кралски събор не е имало от…
— От твърде дълго време! — извика гневно Ерон. — Но в зората на дните железнородените са избирали своите крале, издигали са най-достойните сред тях. Време е да се върнем към Стария обичай, защото само той отново ще ни направи велики. Кралски събор е избрал Уррас Желязната пета за Върховен крал е сложил на челото му короната от плавей. Сайлас Плоския нос, Хараг Белокосия, Стария Кракен — кралският събор е издигнал всички тях. А от този кралски събор ще се въздигне мъж, който да довърши делото, започнато от крал Бейлон, и да върне свободите ни. Идете не в Пайк, нито в Десет кули или в Харлоу, а в Стари Уик, пак казвам. Потърсете хълма Нага и костите на Палата на Сивия крал, че в това свято място, когато луната се удави и се върне, ще си направим достоен крал, набожен крал. — Вдигна високо кокалестите си ръце. — Чуйте! Чуйте вълните! Чуйте бога! Той ни говори и казва: „Не ще имаме друг крал, нежели от кралски събор!“
Надигна се рев и удавените заудряха криваците си от плавей един в друг.
— Кралски събор! — зареваха. — Краски събор! Никакъв крал без кралски събор!
И шумът, който вдигнаха, бе толкова гръмовен, че със сигурност Вранско око чу виковете им на Пайк, а и злият Бурен бог в облачните си дворци. И Ерон Мокра коса разбра, че се е справил добре.
КАПИТАНЪТ НА ГВАРДИЯТА
— Червените портокали съвсем са презрели — вяло отрони принцът, когато капитанът го дотъркаля на терасата.
След което не промълви и дума часове наред.
За портокалите беше вярно. Няколко бяха нападали и се бяха пръснали върху светлорозовия мрамор. При всяко вдишване остросладникавата им миризма изпълваше ноздрите на Хота. Принцът несъмнено също я усещаше, седнал под дърветата в стола на колела, който му беше направил майстер Калеот, с възглавничките от гъши пух и трополящите колелета от абанос с железен обков.