Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Ние сме родени от морето и в морето ще се върнем всички — казваше им. Гласът му бе дълбок като океана и гърмеше като вълните. — Бурният бог в своя гняв изтръгна Бейлон от замъка му, хвърли го долу и сега той пирува във водните палати на Удавения бог. — Вдигаше ръце. — Бейлон е мъртъв! Кралят е мъртъв! Но крал ще дойде отново! Че каквото е мъртво, не може никога да умре, а се вдига отново, по-крепко и по-силно! Крал ще се издигне!
Някои от слушащите го захвърляха мотики и кирки, за да го последват, и скоро след коня му вървяха десетина души, докоснати от бога и жадни за давене.
Пебълтън беше дом за няколко хиляди рибари — колибите им се гушеха под четвъртита тромава кула. Четиридесетима от удавените мъже на Ерон го чакаха, вдигнали стан до пясъчния бряг — палатки от тюленова кожа и заслони от плавей. Ръцете им бяха загрубели от солената вода, ожулени от мрежи и въжета, мазолести от гребла, кирки и брадви, ала сега стискаха криваци от плавей, здрави като желязо: богът ги бе въоръжил от подморските си оръжейници.
Бяха съградили заслон и за жреца над линията на прилива. „Боже мой — замоли се той, — проговори ми в рева на вълните и ми кажи що да сторя. Капитаните и кралете чакат словото ти. Кой ще е нашият крал на мястото на Бейлон? Запей ми на речта на левиатана, та да узная името му. Кажи ми, о, Господи под вълните, кой има силата да срази бурята на Пайк?“
Макар ездата до Хамърторн да го беше изтощила, беше неспокоен в заслона си от плавей, покрит със снопове черни водорасли. Облаците затулиха луната и звездите и тъмата се просна гъста над морето, колкото гъста беше в душата му. „Бейлон държеше на Аша, детето на неговото тяло, но една жена не може да властва над железнородените. Трябва да е Виктарион“. Девет сина беше родил Квелон Грейджой и Виктарион беше най-силният от тях, мъж като бик, неустрашим и верен на дълга. „И в това се крие опасността“. По-малкият брат дължи подчинение на по-големия, а Виктарион не беше човекът, който ще изпъне платна срещу традицията. „Но не храни любов към Юрон. Не и след като умря жената“.
Отвън, под хъркането на неговите удавени мъже и пронизителния вой на вятъра, долавяше туптежа на вълните, чука на своя бог, който го зовеше на битка. Изпълзя от заслона си в мразовитата нощ. Застана гол, блед и мършав, и гол нагази в черното солено море. Водата бе леденостудена, ала той не трепна под милувката на своя бог. Една вълна го блъсна в гърдите и го олюля. Друга се плисна над главата му. Усети солта на устните си и божиите обятия около себе си, а ушите му закънтяха от бляскавата му песен. „Девет сина роди Квелон Грейджой, а аз бях най-малкият от тях, слаб и уплашен като момиче. Но вече не. Онзи мъж се удави и богът ме направи силен“. Солената вода го обгърна, прегърна го, бръкна навътре през слабата човешка плът и докосна костите му. „Кости — помисли той. — Костите на душата. Костите на Бейлон, костите на Ури. Истината е в костите ни, защото плътта изгнива, а костта издържа. А на хълма Нага костите на Палата на Сивия крал…“
И мършав, блед и треперещ, Ерон Мокра коса се затътри към брега, по-мъдър, отколкото беше, когато нагази в морето. Защото бе намерил отговора в костите си и пътят пред него вече му бе ясен. Нощта бе толкова студена, че тялото му сякаш задимя, докато той крачеше към заслона си, ала в сърцето му гореше огън и сънят този път дойде леко, непрекъсван от писъка на железни панти.
Когато се събуди, денят беше светъл и ветровит. Ерон закуси със супа от миди и водорасли, сварена на огън от плавей. Едва-що бе привършил, и Мерлин слезе от четвъртитата си кула с неколцина стражи.
— Кралят е мъртъв — каза му Мокра коса.
— Тъй е. Дойде птица. А сега — и друга. — Мерлин беше плешив и тантурест, титулуваше се „лорд“ по обичая на зелените земи и бе облечен в кожи и кадифе. — Един гарван ме вика в Пайк, друг — в Десет кули. Вие кракените имате твърде много ръце, ще разкъсате човек. Какво ще кажеш, жрецо? Накъде да пратя корабите си?
Ерон се намръщи.
— Десет кули, казваш? Кой кракен те вика там? — Десет кули беше седалището на владетеля на Харлоу.
— Принцеса Аша. Вдигнала е платната си към дома. Четеца разпраща гарвани, вика всичките й приятели в Харлоу. Казва, че Бейлон искал тя да седне на Престола от Морски камък.
— Удавеният бог ще реши кой да седи на Престола от Морски камък — каза жрецът. — На колене, че да мога да те благословя. — Лорд Мерлин се смъкна на колене, а Ерон отпуши мяха и изля върху плешивото му теме струя морска вода. — Боже, ти, който се удави заради нас, нека Мелдред твоят слуга да се роди отново от морето. Благослови го със сол, благослови го с камък, благослови го със стомана. — Водата потече по мазните бузи на Мерлин и намокри брадата и мантията му от лисича кожа. — Каквото е мъртво, не може никога да умре — довърши Ерон, — но се вдига отново, по-крепко и по-силно. — Но когато Мерлин се вдигна, му каза: — Стой и слушай, че да можеш да разгласиш божието слово.