Уилбриъм свъси вежди и бързо размисли. Разсеяно извади от джоба си писмо. Беше до шивача му.
— Дали бихте могли да ми намерите една пощенска марка? — попита прислужницата той.
Само след минута тя се върна с марката. Уилбриъм й плати един шилинг. След миг вече бързаше към метрото. Пусна писмото в една пощенска кутия по пътя.
Бележката от Фрида го разтревожи много силно. Какво бе накарало девойката да се върне съвсем сама там, където се бе разиграла вчерашната зловеща сцена?
Поклати глава. Как е могла да постъпи толкова глупаво! Дали онзи Рийд се е появил отново? Успял ли е по някакъв начин да накара девойката да му се довери? Какво я е привлякло в Хемпстед?
Уилбриъм погледна часовника си. Беше почти седем и половина. Тя може би е разчитала, че той ще тръгне в шест и половина. Оттогава бе изминал цял час. Твърде много време. Поне да се бе сетила да намекне за какво става въпрос…
Писмото го озадачи. Неговият категоричен тон някак не беше характерен за Фрида Клег.
Когато Уилбриъм стигна на „Фрайърс лейн“ стана осем без десет. Здрачаваше се. Той огледа внимателно наоколо. Не се виждаше жива душа. Леко бутна паянтовата врата и тя се люшна безшумно на пантите си. Не се виждаше никой. Къщата беше тъмна. Тръгна предпазливо по пътеката, като наблюдаваше внимателно от двете страни. Не възнамеряваше да се остави да го изненадат.
Изведнъж спря. През един от капаците на прозорците за миг проблесна светлина. Къщата не беше празна. Вътре имаше някой.
Уилбриъм се промъкна безшумно между храстите покрай пътеката и мина зад къщата. Най-после откри онова, което търсеше. Един от прозорците на първия етаж не беше затворен. Водеше към някакъв килер. Той повдигна нагоре прозореца, запали фенерче (беше го купил от един магазин по пътя), освети помещението и скочи вътре.
Внимателно отвори вратата на килера. Не се чуваше никакъв звук. Отново освети с фенерчето. Нямаше никой и той влезе в кухнята. Пред нея имаше пет-шест стъпала и врата, която явно водеше към предната част на къщата.
Бутна я и се ослуша. Никакъв шум. Промъкна се през нея и се озова във входното антре. Тишина. Вляво и вдясно имаше по една врата. Избра дясната, ослуша се за миг, след което завъртя дръжката. Тя поддаде. Сантиметър по сантиметър отвори вратата и пристъпи вътре.
Отново освети с фенерчето. Стаята беше гола, без мебели.
В този момент той чу някакъв шум зад себе си, извърна се бързо, но… закъсня. Нещо се стовари върху главата му и той загуби съзнание…
Нямаше представа колко време бе изминало, когато дойде отново на себе си. Съзнанието му бавно се възвръщаше. Главата го болеше. Опита се да помръдне, но се оказа невъзможно. Беше завързан с въжета.
Спомни си веднага случилото се. Бяха го ударили по главата.
Слабата светлина на газова лампа, окачена високо на стената, му позволи да види, че се намира в малко килерче. Огледа наоколо и сърцето му подскочи от изненада. На метър от него лежеше Фрида, овързана във въжета както той самия. Очите й бяха затворени, но под разтревожения му поглед тя ги отвори и въздъхна. Очите й се спряха върху него и радостно просветнаха, когато го позна.
— И вие ли сте тук! — възкликна тя. — Какво се случи?
— Подведох се глупаво — отвърна Уилбриъм. — Скочих право в капана. Кажете ми, изпращали ли сте бележка, в която ме молите да се срещнем тук?
Тя се опули от изненада.
— Аз? Всъщност, вие ми изпратихте бележка!
— О, значи аз съм ви изпратил, така ли?
— Ами да. Получих я в службата. В нея ме молите да се срещнем тук, а не в квартирата ми.
— Използвали са един и същи трик и при двама ни — изръмжа той и й разясни положението.
— Разбирам — рече Фрида. — Значи идеята е била…
— Да вземат онзи документ. Навярно са ни проследили вчера. Именно така са се добрали до мен.
