Ден нула [calibre 1.48.0]

Матю Рейнолдс, съпругата му Стейси и двете им деца тийнейджъри — момче и момиче — бяха убити в някаква къща в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. Труповете им бяха открити от пощальона, който повикал полицията. Съпругът беше полковник от Агенцията за военно разузнаване, който след двайсет и шест годишна служба възнамерявал да излезе в пенсия и да се прехвърли на работа в частния сектор. Месторабота в Пентагона, постоянен адрес във Феърфакс Сити. Какво, по дяволите, е търсил в тази къща в Западна Вирджиния, и то с цялото си семейство? Това беше един от многобройните въпроси, на които Пулър трябваше да намери отговори. Може би местните вече разполагат с такива. Неговата задача ще бъде да ги изслуша и да ги подложи на независима проверка.

Прибра папката в куфарчето си и се наведе за последен оглед на екипировката в багажника. Тя беше в огромна войнишка раница, разполагаща с над сто джоба и прегради, в които беше събрал почти всичко необходимо за оперативна работа: светлосини латексови ръкавици, електрически фенерчета, книжни торбички, найлонови чували с различен размер, фотоапарат, зелени костюми за биохимическа защита в комплект с качулки и противогази, прозрачни пликове за съхраняване на веществени доказателства, рулетка, линийка, комплект за снемане на отпечатъци, газоанализатор, портативна бариера, цифрово записващо устройство, бележник за опис на уликите, аптечка, найлонови терлици, термометър, светлоотразителна жилетка, джобно ножче и още около петдесет-шейсет други предмети. Разполагаше с два пистолета М11, пълнители за тринайсет и двайсет патрона, плюс автомат МП5. В друг сак държеше бойна униформа, която едва ли щеше да използва в това топло време. Дори в момента, дълго след залез-слънце, температурата на въздуха се беше заковала на 29 градуса. Дънките, бялата тениска и маратонките «Найки» щяха да са му напълно достатъчни.

За пръв път в кариерата си щеше да работи сам. Обикновено му помагаше поне един колега от ОКР, а понякога и повече, плюс технически помощници. А този случай направо плачеше за по-голям ресурс. Но заповедта си е заповед — получиш ли я, си длъжен да я изпълниш. Иначе отиваш на военен съд.

Вкара адреса в джипиеса на колата, затръшна капака на багажника и се настани зад волана. Моторът изръмжа и Куонтико бързо се стопи в мрака.

Спря само веднъж за кафе и тоалетна. В три сутринта влезе в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, с население 6547 души според табелата вдясно от пътя. До изгрев-слънце оставаха малко повече от три часа. Вече беше успял да се изгуби, тъй като джипиес-устройството го насочи към тесен двупосочен път, свършващ в покрайнините на Дрейк.