Прашинка в Божието око

Той си наля още вино — от онова, което Блейн бе казал, че било от последните бутилки. (Трябваше да е добро, иначе капитанът нямаше да се безпокои, че ще свърши.)

— Тъкмо затова бях на Ново Чикаго, когато избухна бунтът.

Синклер и Сали Фаулър кимнаха, Блейн остана неподвижен и с безизразно лице, Уитбред сръга Стейли („Само чакай да ти разкажа“). Тези реакции подсказаха на търговеца повечето от онова, което го интересуваше. Подозрения, но нищо доказано, нищо официално.

— Имате вълнуваща професия — обърна се към Сали той преди мълчанието да е станало неловко. — Разкажете ни още, моля ви. Били ли сте на примитивни светове?

— Не — мрачно отвърна Сали. — Познавам ги само от книгите. Канехме се да заминем за Арлекин, но бунтът… — Тя замълча.

— Аз съм бил на Макасар — рече Блейн.

Момичето мигновено просия.

— За Макасар имаше цяла глава. Много примитивна, нали?

— И все още е такава. Местната колония поначало не била голяма. По време на Войните за наследството бил унищожен целият промишлен комплекс и от четиристотин години никой не бил посещавал планетата. Когато отидохме там, културата им беше на равнището на желязната епоха. Мечове, ризници от метални халки или плочки, дървени платноходи.

— Но какви бяха хората? — възбудено попита Сали. — Как живееха?

Род смутено сви рамене.

— Останах само няколко дни и нямах достатъчно време да получа цялостна представа за Макасар. Тогава бях на възрастта на Стейли. Спомням си, че единственото ми желание беше да намеря прилична кръчма. — Искаше му се да прибави: „В крайна сметка аз не съм антрополог“.

Разговорът продължи. Блейн се чувстваше уморен и търсеше възможност да сложи край на вечерята. Другите сякаш бяха приковани на местата си.

— Ние изучаваме културната еволюция — сериозно казваше Синклер — и в това навярно има логика. Но не може ли да има и физическа еволюция? Първата империя е била много голяма и рядко населена. Имало е достатъчно място за почти всичко. Не е ли възможно да открием някъде, в някое забравено кътче на старата Империя, планета, обитавана от свръххора?

Двамата юнкери внезапно застанаха нащрек.

— Какво би донесла физическата еволюция, милейди? — попита Бери.

— Учили са ни, че разумните същества не могат да еволюират — отвърна Сали. — Обществата пазят своите по-слаби членове. Веднага щом техническото равнище го позволи, цивилизациите създават инвалидни колички, очила и слухови апаратчета. Когато дадено общество воюва, мъжете се подлагат на изпит за годност преди да им позволят да рискуват живота си. Предполагам, че това допринася за победата — усмихна се тя. — Но почти не оставя място за оцеляването на най-силните.