Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Боя се, че вечерята няма да съответства на обстановката — каза той на Сали. — Но ще видим с какво ще ни нагостят. — Кели и стюардите цял следобед се бяха съветвали с главния готвач, но Род не очакваше много.
Имаше достатъчно храна, разбира се. Биопластмаса, пържоли от култивирано месо и царевица от Нови Вашингтон, но на Ново Чикаго Блейн не бе имал възможност да попълни корабните провизии, а собствените му припаси бяха унищожени по време на битката с бунтовниците. Естествено капитан Цилер беше свалил своите на планетата. Освен това бе успял да вземе със себе си най-добрия готвач и ординареца, който готвеше на капитана на кораба.
Поднесоха първото блюдо — огромен поднос с тежък капак, сякаш от ковано злато. По него се гонеха златни дракони, над които се носеха хексаграми И Ксин. Изработени на Ксанаду, съдът и капакът бяха стрували на „Макартър“ един от траловете му. Ординарец Кели стоеше зад Блейн, внушителен в бялата си униформа с ален пояс, съвършен иконом. Изобщо не приличаше на човека, от когото новобранците изпитваха ужас и който беше предвождал морските пехотинци в бой срещу гвардията на Съюза. Кели с опитен жест повдигна капака.
— Великолепно! — възкликна Сали. Лицето на сержанта просия. Върху подноса имаше пай във формата на „Макартър“, сражаващ се с покритата с черен купол бунтовническа крепост, изваян по-изящно от произведение на изкуството в имперския дворец. Другите ястия бяха в същия стил и макар че бяха направени от култивирана мая и други безвкусни боклуци, оставяха впечатление за истински банкет. Род забрави грижите си и се поотпусна.
— Какво ще правите сега, милейди? — попита Синклер. — Били ли сте преди на Нова Шотландия?
— Не, пътуването ми беше чисто професионално, командир Синклер. За родната ви планета нямаше да е голяма чест, ако я бях посетила, нали? — Тя се усмихна, но в очите й се криеше бездънен черен космос.
— И защо да не сме поласкани? Всеки свят в Империята би приел посещението ви за огромна чест.
— Благодаря ви, но аз съм антроположка и се занимавам с примитивни култури. Нова Шотландия едва ли отговаря на това определение — увери го Сали. Акцентът на главния инженер събуди интереса й. На Нова Шотландия наистина ли говореха така? Звучеше й като от роман от доимперската епоха. Но докато мислеше за това, тя внимаваше да не гледа към него. Ясно долавяше отчаяната гордост на Синклер.
— Добре казано — похвали я Бери. — Напоследък като че ли срещам доста антрополози. Това нова специалност ли е?
— Да. Жалко, че по-рано почти не е имало такива учени. Империята е унищожила всичко ценно на ужасно много светове. Надявам се никога повече да не допускаме тази грешка.
— Да, сигурно е доста шокиращо — отвърна Блейн. — Без предупреждение да попаднеш в Империята, независимо дали го искаш. Дори да няма други проблеми. Навярно е трябвало да останете на Ново Чикаго. Капитан Цилер каза, че управлението на планетата изобщо не било лесно.
— Не можех. — Тя замислено погледна чинията си, после се насили да се усмихне. — Нашето първо правило е да съчувстваме на народа, който изучаваме. А аз мразя Ново Чикаго — искрено прибави Сали. Силното чувство я зарадва. Даже омразата бе за предпочитане пред… пустотата.
— Да — съгласи се Синклер. — След месеци във военнопленнически лагер всеки би намразил тая планета.
— Нещо повече, господин командир. Дороти изчезна. Момичето, с което пристигнах. Просто… я няма. — Последва продължително мълчание и тя се засрами. — Моля ви, не ми позволявайте да ви разваля настроението.
Блейн се чудеше какво да каже, когато Уитбред му помогна. Младшият юнкер правеше нещо под ръба на масата — но какво? Повдигаше покривката и опипваше материята. А преди това бе разглеждал кристала.
— Да, господин Уитбред — рече Род. — Много е здраво.
Уитбред се сепна и се изчерви, но Блейн нямаше намерение да го засрамва.
— Покривка, сребърни прибори, чинии, подноси, кристални чаши, всичко трябва да е издръжливо — обърна се към всички той. — Обикновените стъклени чаши щяха да се счупят още при първата битка. Нашият кристал е друг въпрос. Изсечен е от въздушен щит на разбита спускателна совалка от времето на Първата империя. Или поне така са ми казвали. Днес не можем да правим такива материали. И покривката не е от истински лен, а от изкуствени влакна, също от онова време. Капаците на подносите са от ковано злато, покрито с кристално желязо.