Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Значи, тя знае, че си ме отвлякъл? — попита Джардир.
Пар’чинът поклати глава.
— Блокирах силите ѝ. Няма да може да те открие, преди да приключим тук.
Джардир скръсти ръце.
— Да приключим с кое? Ти не ме разбираш и аз не те разбирам. Намираме се в същото безизходно положение, както преди пет години в Лабиринта.
Пар’чинът кимна.
— Тогава не можа да намериш сили да ме убиеш и това ме принуди да променя начина, по който възприемах света. Сега ти предлагам същото.
С тези думи той му хвърли Короната.
Джардир я улови инстинктивно във въздуха.
— Защо ми я връщаш? Тя няма ли да изцели раните ми? Стане ли това, доста ще ти е трудно да ме задържиш тук.
Пар’чинът сви рамене.
— Не вярвам, че ще си тръгнеш без Копието, но за всеки случай изцедих всичката ѝ сила. — Той махна с ръка към прозорците. — На такава височина не достига кой знае колко магия от Ядрото, а слънцето прочиства тази стая всяка сутрин. Ще получиш Взора на Короната, но докато не бъде презаредена, едва ли ще може да ти даде нещо друго.
— Тогава защо ми я върна? — попита отново Джардир.
— Реших, че може да си поговорим — каза пар’чинът. — И същевременно искам да виждаш аурата ми. Искам да виждаш истинността на думите ми, силата на убежденията ми, отпечатана върху самата ми душа. Може би тогава ще прогледнеш.
— Ще прогледна за кое? — попита Джардир. — Че Раят е лъжа? Нищо, отпечатано върху душата ти, няма да ме убеди в това, пар’чине.
И все пак красиянецът сложи Короната на главата си. Под защитения взор сумрачната стая изведнъж оживя и Джардир въздъхна дълбоко, с облекчение, също като слепеца от Евджаха, който бе получил зрението си от Каджи.
Гледката през прозореца, която допреди миг бе представлявала просто сенки и смътни фигури, сега придоби ясни очертания, озарена от магията на Ала. Всички живи същества притежаваха искрица сила в сърцевината си и Джардир можеше да види силата, излъчваща се от стволовете на дърветата, от мъха, с който бяха обрасли те, от всяко животно, което живееше в клоните и кората им. Тя се стичаше през тревата в равнините и най-вече в демоните, които бродеха по земята и яхаха ветровете. Алагаите сияеха като маяци, които събуждаха у него първично желание да ги преследва и убива.
И както пар’чинът го беше предупредил, магията почти не достигаше до килията му. Малки филизи от сила пропълзяваха по стените на кулата, привличани от защитите, гравирани по стъклото на прозорците, и те оживяваха като преграда срещу алагаите.
Но макар магията в стаята да беше слаба, пар’чинът сияеше по-ярко и от демон. Толкова ярко, че би трябвало да е трудно да го гледа човек. Но не беше. Дори напротив, магията бе възхитителна, великолепна, съблазнителна. Джардир се пресегна към нея през Короната, изкушил се да изтегли частица към себе си. Не толкова много, че пар’чинът да усети източването, но достатъчно, за да ускори изцелението си. Тъничка нишка от силата се проточи във въздуха като дим от тамян.
Пар’чинът беше избръснал веждите си, но защитите над лявото му око се повдигнаха в непогрешимо изражение. Аурата му се промени, показвайки повече изумление, отколкото обида.
— Аха. Намери си своя.
Магията внезапно промени потока си и се върна при него.
Джардир запази спокойно изражение на лицето, макар да се съмняваше, че това щеше да промени нещо. Пар’чинът беше прав. Той можеше да разчете аурата му, да усети всяко негово чувство и изобщо не се съмняваше, че старият му приятел можеше да направи същото. Пар’чинът бе спокоен, съсредоточен и не желаеше злото на Джардир. В него нямаше никаква измама. Само умора и страх, че Джардир ще бъде твърде непреклонен и няма да обмисли думите му.
— Кажи ми защо съм тук, пар’чине — каза Джардир. — Ако целта ти наистина е такава, каквато винаги си твърдял — да отървеш света от алагаите — тогава защо ми се противопоставяш? Скоро ще осъществя мечтата ти.
— Не толкова скоро, колкото си мислиш — каза пар’чинът. — И начинът, по който го правиш, ме отвращава. Ти тласкаш човечеството към неговото избавление чрез заплахи и смърт, без да се интересуваш от цената. Знам, че вие, красиянците, обичате да се обличате в черно и бяло, но светът не е толкова елементарен. В него има и други цветове, както и доста голяма част сиво.