Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ЕМОЦИЯТА: РЕАКЦИЯТА НА ТЯЛОТО КЪМ УМА
Ами емоциите? Аз се заплитам в тях повече,
отколкото в ума си.
Умът — в смисъла, в който аз използвам тази дума — не е просто мисълта. Той включва и емоциите, както и всички несъзнателни мисловно-емоционални модели на реакция. Емоцията възниква там, където се срещат умът и тялото. Тя е реакцията на тялото към ума — или иначе казано, отражение на ума в тялото. Например една мисъл за нападение или враждебност ще предизвика натрупване на енергия в тялото, която наричаме гняв. Тялото се приготвя да се бие. Мисълта, че сте застрашени — физически или психически — кара тялото да се стегне и това е физическата страна на онова, което наричаме страх. Изследванията показват, че силните емоции дори предизвикват промени в биохимията на тялото. Тези биохимични промени представляват физическото или материалното изражение на емоцията. Разбира се, вие невинаги съзнавате своите мисловни шаблони и нерядко можете да ги осъзнаете единствено като наблюдавате емоциите си.
Колкото повече се отъждествявате с мисленето си, с онова, което харесвате и не харесвате, с преценки и тълкувания — с други думи, колкото по-малко присъствате като наблюдаващо съзнание, толкова по-висока ще бъде цената в емоционална енергия, независимо дали го съзнавате или не. Ако не можете да усещате емоциите си, ако сте откъснати от тях, в крайна сметка ще ги изпитвате само на физическо ниво, като физически проблеми или симптоми. През последните години беше написано много по този въпрос, затова е излишно да навлизаме в него тук. Един силен подсъзнателен емоционален модел може дори да се прояви в някакво външно събитие, което привидно настъпва случайно. Аз например съм забелязал, че хора, които носят в себе си много гняв, без да го съзнават и без да го изразяват, е по-вероятно да бъдат нападнати, словесно или дори физически, от други, изпълнени с гняв хора, при това без видима причина. Те имат силно излъчване на гняв, определени хора го усещат подсъзнателно и това задейства собствения им латентен гняв.
Ако ви е трудно да усетите емоциите си, започнете с това да фокусирате вниманието си върху вътрешното енергийно поле в тялото си. Почувствайте тялото си отвътре. Това ще ви помогне да се свържете с емоциите си. Ще говорим за това подробно по-нататък.
Казвате, че емоцията е отражение на ума в тялото.
Но понякога двете са в конфликт: умът казва “не”,
а емоцията казва “да”, или обратното.
Ако наистина искате да опознаете ума си, тялото винаги ще ви даде правдиво отражение, затова се вгледайте в емоцията или още по-добре, почувствайте я в тялото си. Ако между двете като че ли има конфликт, мисълта е лъжата, емоцията е истината. Не окончателната истина за това кой сте, а относителната истина за състоянието на ума ви в този момент.
Несъмнено конфликтът между повърхностните мисли и несъзнателните мисловни процеси се среща често. Може би още няма да сте в състояние да извлечете дейността на несъзнателното в съзнателното под формата на мисли, но несъзнателното винаги ще се отразява от тялото във вид на емоции, а тях можете да осъзнаете. Да наблюдавате по такъв начин една емоция е по същество същото, като да се вслушвате или да наблюдавате една мисъл, както вече беше описано. Единствената разлика се състои в това, че мисълта е в главата, а емоцията има силна физическа съставка и затова се усеща най-вече в тялото. Така ще можете да позволите на емоцията да я има, без тя да ви контролира. Вие вече няма да бъдете емоцията, а наблюдателят, наблюдаващото присъствие. Ако се упражнявате в това, всичко несъзнателно във вас ще бъде извадено на светлината на съзнанието.
Значи да наблюдаваме емоциите си е също толкова
важно, колкото и да наблюдаваме мислите си?
Да. Създайте си навика да си задавате въпроса: какво се случва в мен в момента? Той ще ви насочи в правилната посока. Но не анализирайте, просто наблюдавайте. Съсредоточете вниманието си навътре в себе си. Почувствайте енергията на емоцията. Ако няма емоция, задълбочете още вниманието си в енергийното поле на тялото си. Това е вратата към Битието.
Емоцията обикновено представлява усилен и енергизиран мисловен модел и поради нерядко огромния си енергиен заряд отначало е трудно да останете, да присъствате достатъчно, за да бъдете в състояние да я наблюдавате. Тя иска да ви превземе и обикновено успява — ако присъствието ви е недостатъчно. Ако бъдете увлечени в несъзнателно себеотъждествяване с емоцията поради недостатъчно присъствие — което е нормално — емоцията временно става ваше аз. Често се образува порочен кръг между мисленето и емоциите — те се подхранват взаимно. Мисловният модел си образува увеличено отражение под формата на емоция, а вибрационната честота на емоцията, от своя страна, го подхранва. Разсъждавайки за ситуацията, събитието или човека, възприемани като причина за емоцията, мисълта ѝ придава енергия, която пък храни мисловния шаблон и т. н.