Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Защото се отъждествявате с него, тоест извличате чувството си за идентичност от съдържанието и действието на ума си. Защото вярвате, че ако спрете да мислите, няма да ви има. Израствайки, си създавате мисловна представа за това какво сте въз основа на възпитанието си в личен и културен контекст. Можем да наречем това въображаемо аз ваше его. То се състои от мисловна дейност и може да се поддържа единствено чрез постоянно мислене. Терминът его означава различни неща за различните хора, но когато аз го използвам тук, влагам в него смисъла на неистинско аз, създадено от несъзнателното себеотъждествяване с ума.
За егото настоящият момент почти не съществува. За важни се смятат само миналото и бъдещето. Това обръщане на истината наопаки обяснява факта, че “его режимът” на ума е толкова нездрав. Той винаги се грижи да поддържа миналото живо, защото какво сте вие без миналото? Постоянно се проектира в бъдещето, за да си осигури оцеляването и да търси там някакъв вид освобождение или осъществяване. Казва: “Един ден, когато стане това или онова, ще бъда добре, ще бъда щастлив, ще намеря покой”. Дори когато егото привидно се занимава с настоящето, това не е настоящето, което то вижда: възприема го съвсем изкривено, защото го гледа през очите на миналото. Или пък свежда настоящето до средство за постигане на някаква цел, а тази цел винаги се намира в мисловното построение на бъдещето. Наблюдавайте ума си и ще видите, че този процес протича точно така.
Настоящият момент крие ключа към освобождението. Но докато сте вашият ум, не можете да намерите настоящия момент.
Не искам да загубя способността си да анализирам
и преценявам. Нямам нищо против да се науча
да мисля по-ясно, по-фокусирано, но не искам
да губя ума си. Мисленето е най-ценният дар,
който притежаваме. Без него щяхме
да сме просто един от многото животински видове.
Надмощието на ума не е нищо повече от етап в еволюцията на съзнанието. Сега трябва да преминем спешно към следващия етап, иначе ще бъдем унищожени от ума, който се е превърнал в чудовище. По-късно ще говоря за това с повече подробности. Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.
Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно до равнището под мисълта — равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди. Използвате го най-вече за практически цели, но сте освободени от неволния вътрешен диалог и във вас е тихо. Когато използвате ума си, особено когато трябва да се намери находчиво решение, преминавате на всеки няколко минути между мисленето и тишината, между мисленето и немисленето. Немисленето е съзнание без мисъл. Само така може да се мисли творчески, защото само така мисълта притежава реална сила. Сама по себе си, когато вече не е свързана с много по-широкото царство на съзнанието, мисълта бързо става безплодна, нездрава и разрушителна.
Умът е по същество машина за оцеляване. Нападение и отбрана срещу други умове, събиране, съхраняване и анализиране на информация — за това го бива, но изобщо не е съзидателен. Всички истински хора на изкуството, независимо дали го знаят или не, творят от територията на немисленето, от вътрешната тишина. След това умът придава форма на творческия импулс или прозрение. Дори големи учени са споделяли, че творческите им прозрения са настъпвали в моменти, когато умът се е смълчавал. Едно национално проучване на методите на работа на най-видните математици в Америка, включително Айнщайн, изненадващо показа, че мисленето “играе едва второстепенна роля в кратката и решаваща фаза на самия творчески акт”[4]. Затова бих казал, че простата причина повечето учени да не са творци, е не, че не знаят как да мислят, а че не знаят как да престанат да мислят!
Не е заслуга на ума и мисленето чудото, че на земята има живот, нито създаването и поддържането на вашето тяло. Очевидно тук действа интелигентност, която е безкрайно по-голяма от ума. Как е възможно една-единствена човешка клетка с диаметър една хилядна част от инча да съдържа в своята ДНК указания, които биха изпълнили 1000 книги с по 600 страници всяка? Колкото повече научаваме за начина на действие на тялото, толкова повече осъзнаваме колко безбрежен е този действащ в него интелект и колко малко всъщност знаем. Когато умът възстанови връзката си с него, той се превръща в прекрасен инструмент. Тогава той служи на нещо по-голямо от себе си.
4
А. Кьостлер, “Духът в машината”. — Бел. авт.