Никога не ме оставяй

Планът, който бяхме разработили, за да проверим теорията на Рут, беше много прост. Ние, шестте момичета, трябваше да направим засада и в подходящия момент всички заедно да наобиколим Мадам. При това да се държим съвсем прилично, да се приближим към нея и тутакси да я отминем, и ако съблюдаваме времето точно до минута, можехме да я хванем неподготвена и, както твърдеше Рут, да видим дали наистина се страхува от нас.

Главната ни задача беше да уловим Мадам за краткото време, през което щеше да е в Хейлшам. Когато часът на господин Франк свърши, ние видяхме през прозореца как спира колата си на площадката точно пред сградата. Бързо се посъветвахме в коридора, слязохме по стъпалата с останалите ученици и започнахме да се навъртаме във вестибюла до главния вход. Не откъсвахме поглед от вратата и огряната от слънцето площадка пред нея: виждахме Мадам да седи зад волана и да рови в чантата си. Най-после слезе от автомобила и тръгна в посока към нас. Беше облечена в обичайния си сив костюм и здраво стискаше чантата си с две ръце. Рут ни даде знак, ние се престорихме, че искаме да се поразходим, всички вкупом се изсипахме през вратата навън и, сякаш изпаднали в унес, тръгнахме право към нея. Чак когато тя застана като вкаменена, всяка от нас промълви:

— Извинете ме, госпожице — и я отмина отдясно или отляво.

Никога няма да забравя странната промяна, която настъпи в нея. До този миг целият ни план бе, ако не шега, то просто наша собствена работа, която не засягаше никого. Не се бяхме замислили върху ролята, която играеше в него Мадам или някой друг. До последния момент това бе доста лекомислен замисъл от наша страна, примесен с известно количество дързост. Не може да се каже, че Мадам се държа по изключително странен начин: тя просто замръзна и ни изчака да я отминем. Не извика, дори спря да диша. Но тъй като всички ние напрегнато очаквахме нещо да се случи, реакцията й ни подейства изумително. Когато Мадам спря, аз бързо я погледнах в очите и мисля, че останалите направиха същото. И досега виждам едва забележимото потръпване, което тя тутакси потисна — признак за реален страх да не би случайно да се докосне до някоя от нас. И макар всички да я отминахме, всяка една от нас го усети: сякаш за миг слънцето се скри и ни обвя хлад. Рут беше права: Мадам наистина се страхуваше от нас. Не така, както някои се страхуват от паяци, например. Освен това и ние не бяхме подготвени. Докато обмисляхме плана, изобщо не си зададохме въпроса как ли ще се почувстваме самите ние в тази роля. В ролята на паяците.

Когато прекосихме площадката и стъпихме на тревата, бяхме вече съвършено различни. Хана всеки миг щеше да се разплаче. Дори Рут бе потресена. После една от нас, мисля, че беше Лора, каза:

— Щом не ни обича, защо са й нашите работи? Защо просто не ни остави на мира? Кой изобщо я е канил тук?