Никога не ме оставяй

Ако Галерията си оставаше забулена в мъгла за нас, то посещенията на Мадам, която обираше най-добрите ни работи, бяха напълно осезаеми — тя пристигаше два, а понякога три или дори четири пъти в годината. Наричахме я „Мадам“, защото бе или французойка, или белгийка (въпросът беше спорен) и настойниците неизменно се обръщаха така към нея. Тя беше висока слаба жена с късо подстригана коса, очевидно доста млада, макар тогава да не я смятахме за такава. Всеки път, когато идваше, носеше елегантен сив костюм и за разлика от градинарите и шофьорите, които ни докарваха продукти и други неща, практически от всички останали, които бяха извън училището, тя не разговаряше с нас и с хладното си поведение ни държеше на разстояние от себе си. Дълго време я смятахме за високомерна, ала една вечер, когато бяхме осемгодишни, Рут изказа друго предположение.

— Страхува се от нас — заяви тя.

В стаята беше тъмно и ние лежахме на леглата си. В долните класове спяхме по петнайсет в стая и затова още не водехме онези дълги задушевни разговори, в които се потапяхме в по-късна възраст. Но леглата на повечето момичета от нашата „компания“ бяха едно до друго и още тогава започнахме да привикваме с разговорите до късно вечерта.

— Как така се страхува? — попита едно от момичетата. — От къде на къде ще се страхува от нас? Какво можем да й направим?

— Не знам — отвърна Рут. — Не знам, но ви казвам, че се страхува. Мислех, че е просто надута, но не, Мадам се бои от нас, вече съм съвсем сигурна.

Дни наред спорехме по въпроса. Повечето момичета не бяха съгласни с Рут, но това само затвърди решимостта й да докаже правотата си. И най-накрая, за да проверим теорията й, ние измислихме план, който трябваше да приведем в действие при следващото идване на Мадам в Хейлшам.

Макар никой да не обявяваше посещенията й предварително, всеки път ставаше напълно очевидно, че я очакват. Подготовката започваше много преди тя да дойде. Настойниците преглеждаха всичките ни работи — картини, рисунки, керамични изделия, разкази, стихове. Това продължаваше около две седмици, и в резултат в залата за билярд отделяха по пет-шест неща от всяка година на обучение и от долните, и от горните класове. През това време билярдната се заключваше, но ако някой се изкачеше по ниската ограда до прозореца, можеше да види как купчината от предмети в салона нараства с всеки изминал ден. Щом настойниците започваха да подреждат всичко по масите и рафтовете и билярдната заприличваше на миниатюрен Панаир, разбирахме, че само след ден-два ще се появи и Мадам.