Остатъкът от деня
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 8498194024
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
Реакцията срещу думите му била толкова бурна, че той, като оставим настрана факта, че се виждал като следващия обект на подигравките им, започнал да се опасява и от физическо насилие. Миг по-късно обаче, след една особено гнусна забележка по адрес на господаря му, баща ми рязко спрял колата. Всъщност това, което се случило после, беше оставило у мистър Чарлс такова неизличимо впечатление.
Задната врата на колата се отворила и те видели баща ми, който стоял до нея, на няколко крачки встрани от автомобила, и мрачно се взирал във вътрешността му. По думите на мистър Чарлс и тримата пасажери сякаш едновременно осъзнали каква внушителна физическа сила притежавал шофьорът им. И действително той беше висок метър и осемдесет и пет, а изражението му, макар да вдъхваше увереност, когато бе готов да услужи, в други ситуации можеше да бъде изключително зловещо. Според мистър Чарлс той не проявявал никакви признаци на гняв. По всичко изглеждало, че просто бил отворил вратата. В същото време обаче фигурата, която се извисявала над тях, внушавала толкова силно порицание и такава непристъпност, че двамата пияници се свили навътре като малки момченца, заловени от стопанина, че му крадат ябълките.
Известно време баща ми стоял така, без да казва нищо. Само държал вратата отворена. В един миг или мистър Смит, или мистър Джоунс се обадил: „Няма ли да продължим пътя си?“
Баща ми не отговорил, стоял все така мълчаливо, като нито ги карал да слязат, нито с нещо им подсказвал какви са желанията или намеренията му. Чудесно мога да си го представя, очертан в рамката на вратата, и мрачното му сурово присъствие, напълно унищожаващо въздействието на мекия хертфордширски пейзаж зад гърба му. По думите на мистър Чарлс тези няколко минути просто ги смазали и дори и той, който не бил участвал в подигравките, изпитвал огромно чувство за вина. Сторило му се, че мълчанието сякаш продължило с часове, докато най-после мистър Смит или мистър Джоунс намерил сили в себе си и промърморил: „Допускам, че преди малко не си мерехме приказките. Това няма да се повтори.“
Баща ми помислил за миг, после внимателно затворил вратата, върнал се зад кормилото и продължил обиколката на трите села — преминала, по думите на мистър Чарлс, в пълно безмълвие.
Докато разказвам този епизод, наум ми идва и друг случай, станал горе-долу по същото време, който може би още по-добре илюстрира това впечатляващо негово качество. Тук трябва да поясня, че аз имах и по-голям брат, Леонард, който беше убит във войната с Южна Африка, когато бях малък. Естествено, баща ми много тежко е преживял загубата; ала за да бъде трагедията още по-страшна, обичайната бащина утеха в подобни случаи — съзнанието, че синът е загинал геройски, жертвайки живота си за крал и родина — беше опетнена от факта, че брат ми бе загинал в една покрита с изключително позорна слава операция. Не само че сражението беше признато за най-антибританското нападение над мирно бурско селище, но наяве излязоха и ужасяващи доказателства, че е било безотговорно командвано, без елементарна грижа за войниците, така че загиналите — сред които и брат ми — бяха загубили живота си съвсем безсмислено. Заради случката, която ще разкажа, смятам, че няма да е разумно да описвам споменатата операция по-подробно, макар че вие може и да се досетите за какво става дума, ако вметна, че около нея се вдигна голям шум, който наля допълнително масло в огъня на принципните спорове около този конфликт. Чуха се гласове за уволнение, дори военен съд за съответния генерал, но армията го беше защитила и той успя да се изплъзне. Не толкова известно обаче е, че след края на южноафриканския конфликт същият генерал беше дискретно пенсиониран и се захвана с бизнес — превозване на товари от Южна Африка. Разказвам ви това, защото десетина години по-късно, когато раните от тежката загуба бяха само външно заздравели, един ден мистър Джон Силвърс извикал баща ми в кабинета си. Казал му, че същата тази личност — ще го наричам просто „Генерала“ — щяла да му гостува за няколко дни, за да участва в приема, на който той се надявал да положи основите на много изгодна сделка. Мистър Силвърс обаче знаел как подобно посещение би се отразило на баща ми, затова го повикал да му предложи няколко дни отпуска, докато траел престоят на Генерала.