Немското дете [bg]

Аксел кимна уморено и неохотно и с жест я покани да влезе. Тя спря при канапето на верандата, където бяха седели предишния път, но той продължи напред към съседното помещение.

– Каква красива стая – промълви развълнувано тя, като се огледа.

Все едно бе попаднала в музей на някаква отминала епоха. Всичко датираше от четирийсетте години и макар да изглеждаше чисто и подредено, стаята лъхаше на старо.

– Да, нито родителите ни, нито Ерик и аз проявявахме особен интерес към подновяване на интериора. Мама и татко никога не направиха сериозни промени по къщата, нито пък ние с Ерик после. Пък и според мен онзи период е пълен с красиви неща и не виждам причина да подменям мебелите с по-модерни, които според мен са по-грозни – каза той и прокара длан по елегантния скрин.

Седнаха на тапициран в кафяво диван. Не беше особено удобен и изискваше да седят с чинно изправен гръб.

– Искахте да ме питате нещо – припомни Аксел учтиво, но с нотка на нетърпение.

– Да, точно така – каза Ерика и внезапно се почувства неловко.

За втори път идваше тук и притесняваше Аксел с въпросите си, когато на главата му бяха толкова много грижи. Но както и преди, реши, че след като вече е тук, по-разумно беше да научи каквото я интересуваше.

– Правя проучване за живота на майка ми, а също и на приятелите й: вашия брат, Франс Рингхолм и Брита Йохансон.

Аксел кимна и взе да премята палци, докато я чакаше да продължи.

– Има още един човек, който е бил част от тази група.

Аксел все така не проговаряше.

– Към края на войната норвежки борец от съпротивата е дошъл тук на гемията на моя дядо... Същата онази, с която вие често сте пътували.

Той я гледаше, без да мига, но тя забеляза как се нап-регна при споменаване за плаванията му до норвежкия бряг.

– Добър човек беше дядо ви – каза тихо Аксел след миг. Ръцете му лежаха неподвижни в скута. – Един от най-прекрасните хора, които съм срещал.

Ерика никога не бе виждала дядо си по майчина линия и сърцето й се стопли, като чу такива хубави отзиви за него.

– Доколкото разбрах, били сте в затвора по времето, когато Ханс Олавсен е избягал от страната си с гемията на дядо. Пристигнал е тук през 1944 година и според установеното от нас досега е останал до края на войната.

– Казахте „от нас“ – прекъсна я Аксел. – Кого имате предвид под „нас“? – Гласът му звучеше напрегнато.

Ерика се поколеба. После каза:

– Под „нас“ имах предвид, че получих съдействие от Кристиан в библиотекта на Фелбака. Това е всичко.

Не искаше да споменава Шел, а Аксел като че прие обяснението й.

– Да, тогава бях в затвора – каза Аксел и отново се напрегна.

Сякаш всичките му мускули си спомниха преживяното и реагираха, като се стегнаха.