Трескав блян [bg]

Все още не мога да го изкарам от ума си. Сигурно е разбрал, че не съм съвсем човек. Вероятно е знаел, че макар да е силен, не може да се мери с мен, със скоростта и жаждата ми. Треската и красотата на жената бяха отвлекли вниманието ми и така бях пропуснал да го убия веднага. Можеше да остане жив. Да избяга. Да извика помощ. Да намери оръжие. Не го направи. Той видя своята дама в обятията ми, видя как пия от нейната кръв и единственото, което се сети в този миг, бе да се изправи срещу мен с глупавите си грамадни юмруци. Когато имах достатъчно време, за да помисля, осъзнах, че се възхищавам на силата, на безразсъдната му смелост, на любовта, която сигурно е изпитвал към тази жена.

Но, Абнър, въпреки всичко е бил глупав. Не спаси нито нея, нито себе си.

Приличаш ми на него, Абнър. Жулиж ти отне „Трескав блян“ и всичко, за което мислиш, е само как да си го върнеш Затова ставаш и се перчиш с юмруци. Приближаваш се и Жулиж те събаря на земята отново. Един ден просто няма да станеш, ако продължаваш така. Абнър, откажи се!

- Какво, по дяволите, говориш? - попита ядосано Марш. - Жулиж и неговите вампири трябва да се боят. Проклетият параход няма да мръдне без кормчия.

- Аз мога да го управлявам - каза Джошуа Йорк.

- Ще го направиш ли?

-Да.

Марш се почувства предаден, изпълнен с гняв.

- Защо? - попита той. - Джошуа, ти не си като тях!

- Ще бъда, ако не се върна - отвърна Йорк строго. - Ако нямам от отварата, жаждата ще ме покоси. Ще бъде много по-могъща след всички тези години, през които съм я потискал. Ще убивам, ще пия, ще бъда като Жулиж. Следващият път, когато вляза в нечия спалня, няма да бъде за разговор.