Трескав блян [bg]

- Пий, Джошуа, пий. Проклет да си.

Накрая Йорк започна да преглъща. Течността свърши и Марш обърна шишето. Последната капка от специалното питие се стече върху калния му панталон.

- По дяволите - каза Марш и хвърли бутилката в реката. - Остани с тях, Тоби. Аз ще доведа помощ. Наоколо трябва да има някой.

- Да, гус’дин капитан - отвърна готвачът.

Абнър се огледа наоколо. Захарната тръстика бе изцяло ожъната. Заобикаляха ги обширни пусти полета. Той обаче забеляза как тънък стълб дим се издига над един хълм. Тръгна натам с мисълта, че е къща, а не още проклета запалена тръстика. Надеждата се оказа напразна, но няколко минути по-нататък видя група роби, работещи на нивата. Той им извика и хукна към тях. Зведоха го в дома на плантатора и там Марш разказа на надзирателя тъжна история за взривен котел, който потопил парахода му. Загинали всички освен няколко души, които се измъкнали с измервателната лодка. Човекът се съгласи да помогне и доведе плантатора.

- Двама са жестоко изгорени - каза му Марш. - Трябва да сме бързи.

След няколко минути вече бяха впрегнали чифт коне на закрита каруца и препускаха през полето. Когато стигнаха до прекатурената лодка, Карл Фрам стоеше изправен. Изглеждаше замаян и слаб. Абнър Марш скочи от каруцата и махна с ръка.

- Размърдайте се - каза той на мъжете, които бяха дошли с него. - Тия изгорените са отдолу. Трябва да ги вкарахме вътре - той се обърна към Карл. - Добре ли сте, господин Фрам?

Той се усмихна немощно.

- И по-добре съм бил, капитане, но, по дяволите, бил съм и много по-зле.

Двама мъже пренесоха Джошуа Йорк в каруцата. Белият му костюм беше изцапан с кал и вино. Той не помръдваше. Третият им помощник, най-младият син на плантатора, излезе изпод лодката. Бършеше ръце в панталоните си. Изглеждаше сякаш му се гади.

- Капитан Марш - каза той. - Жената вътре. Изгоряла е до смърт.