Трескав блян [bg]

- Бавно - каза й Джошуа Йорк.

Абнър Марш отмести оловото настрани и се намръщи.

- Само тази бутилка ли имаме? - попита той.

Джошуа кимна. И неговото лице вече изглеждаше като попарено също като на онзи помощник-капитан, който веднъж бе застанал близо до една от парните тръби тъкмо преди тя да се пръсне. Бяха се появили мехури и рани.

- Жулиж държи запасите ми в каютата си. Не ми даваше по повече от една. Не смеех да възразявам. Често се заканваше да ги унищожи всичките - той дръпна бутилката от устата на Валерй. Вече беше наполовина празна. - Мислех... мислех, че ще стигне, докато направя още. Не знаех, че Валерй ще дойде с нас.

Ръката му трепереше. Той въздъхна, поднесе гърлото на бутилката към устните си и изпи една голяма глътка.

- Боли - промълви Валерй.

Тя се сви кротко. Тялото й трепереше, но пристъпът очевидно бе преминал.

Джошуа Йорк подаде бутилката на Марш.

- Прибери я, Абнър - каза той. - Трябва да остане нещо. Ще пием на дажби.

Тоби Лейнярд бе оставил греблата и се взираше в тях. Карл Фрам помръдваше на дъното на лодката. Носеха се по течението и далеч пред тях Марш видя пушек от приближаваш параход. Той хвана отново греблото.

- Към брега, Тоби. Хайде. Ще спра проклетия кораб. Трябва да си вземем каюта.

- Да, гус’дин капитан - каза Тоби.

Джошуа постави длан на челото си и изведнъж се стресна.

- Не - промълви той. - Не, Абнър, не бива. Въпроси. - Опита да се изправи, но се почувства замаян и падна на колене. - Гори. Не. Чуй ме. Не корабът, Абнър. Продължавай. Град, ще стигнем град. До мръкнало... Абнър?

- По дяволите - отвърна Марш - Навън си вече някъде към четири часа, виж се! Виж нея! Дори не е обяд. Ако не се скрием от слънцето, и двамата ще станете на чипс.

- Не - настоя Йорк. - Ще задават въпроси, Абнър. Не можеш...

- Затваряй си глупавата уста - каза му капитанът и се съсредоточи в гребането.

Лодката се носеше по реката. Параходът ги приближаваше с плющящи от вятъра знамена, а малка група пътници на палубата наблюдаваше реката. Беше пощенски кораб от Ню Орлиънс - среден по размери параход със странични колела на име „X. Е. Едуарде“. Абнър размаха греблото си към него, а Тоби продължи да гребе, докато лодката не се разтресе от вълните. Някои от пътниците по палубите на кораба помахаха в отговор и посочиха към тях. Свирката на парахода изрева нетърпеливо и Абнър Марш извърна глава и видя как надолу по течението приближава и друг параход - бяла точка в далечината. Сърцето му замря. Състезаваха се. Нито един кораб на света нямаше да спре за пътници в разгара на надпревара. „X. Е. Едуарде“ ги подмина с голяма скорост. Колелата му гребяха толкова напористо, че разпененият калватер ги понесе като бързей. Абнър Марш изруга, извика след парахода и размаха греблото заплашително. Вторият кораб приближи и ги подмина с още по-шляма бързина. Комините му хвърляха искри. Бяха останали сред кроткото речно течение, заобиколени от пусти полета. Слънцето беше високо в небето, а в далечината от запалените стебла се издигаше висок сивкав стълб от пушек.