Трескав блян [bg]

Когато ледът по горното течение на реката се разтопи, Абнър Марш се изправи пред труден избор. Така и не намери „Трескав блян“, а търсенето почти го беше разорило. Счетоводните му книги описваха мрачна картина, в касата нямаше почти нищо. Притежаваше параходно дружество без параходи и нямаше пари да построи дори някой по-скромен. С неохота Марш писа на посредниците и детективите си да прекратят търсенето. Използва средствата си да се спусне надолу по течението, където „Илай Рейнолдс“ още стоеше в ръкава на реката. Сложиха нов рул, позакрепиха колелото на кърмата и зачакаха пролетта. Нивото на водата се надигна, ръкавът отново стана проходим. Негър и екипажът му се погрижиха да върнат „Рейнолдс“ в Сейнт Луис, където той получи чисто ново колело, машина с удвоена мощност и втори котел. Дори го пребоядисаха и взеха яркожълт килим за главната каюта. След това Марш започна да го използва в Ню Орлиънс. Корабът беше твърде малък и стар и по тази причина - не особено подходящ за работа, но така Абнър можеше да продължи лично издирването. Още от самото начало бе наясно, че начинанието е почти безнадеждно. Между Кайро и Ню Орлиънс реката бе дълга над хиляда и сто мили. На север следваше горното течение на Мисисипи, което продължаваше чак до Водопадите на Сейнт Антъни99. В реката се вливаха Мисури, Охайо, Язу, Ред Ривър и още поне петдесет по-малки притока, годни за плаване, а повечето от тях имаха свои собствени притоци, да не говорим за малките заливчета, потоци и ръкави, които бяха достатъчно пълноводни в отделни части на годината, ако разполагаш с добър кормчия. Можеше да го крият навсякъде и ако „Илай Рейнолдс“ минеше край него и го пропуснеха, всичко започваше отначало. Хиляди параходи плаваха по речната система на Мисисипи. Всеки месец имаше нови кораби, а това означаваше още много проклети имена във вестниците. Ако не друго обаче, Марш беше твърдоглав. Той не се отказваше. „Илай Рейнолдс“ се бе превърнал в негов дом. Нямаше много товари. За търговията между Сейнт Луис и Ню Орлиънс се надпреварваха най-шлемите, бързи и луксозни кораби, а „Рейнолдс“ беше стар и бавен и не се уреждаше с много клиенти покрай грамадните параходи.

- Не е просто защото е бавен като охлюв и два пъти по-грозен от него - казваше посредникът на Марш в края на 1858 година, когато напускаше работа. - Вие сте. Да, по дяволите, наистина сте вие.

- Аз? - кресна Абнър. - Проклятие, какво говориш?

- Хората по реката си говорят. Казват, че сте най-шлемият нещастник, който някога е имал параход, че сте прокълнат като „Дренън Уайт“, дори по-зле. Един от корабите ви се взривил. Всички загинали. Така казват. Четири били смазани от ледения запор. Един бил изгорен, след като всички умрели от жълта треска. А последният, според слуховете, сте го потопили сам в пристъп на лудост, докато сте налагали лоцмана с бухалка.