Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл я сграбчи за косата и я изтегли на сушата.
— Стани! Почти пристигнахме!
Вълните отново се опитаха да я погълнат, но той я държеше здраво и хватката му беше единственото сигурно нещо сред бушуващата стихия. Направиха няколко крачки, като непрекъснато се хлъзгаха във водораслите, и изведнъж се озоваха извън обсега на водата. Направиха още няколко крачки и се свлякоха безпомощни на земята, вкопчени един в друг. Катрин имаше чувството, че гърдите й ей сега ще се пръснат.
— Наред ли е всичко? — изпъшка Майкъл.
Тя прогони надалече болката и мъчителната умора.
— Няколко драскотини и тържествена клетва, че никога вече няма да се кача в лодка.
Чу се сподавен смях.
— Безстрашната Катрин.
— Не — отговори твърдо тя. — Страхливата, безпомощната Катрин.
— Къщата е близо.
Тя се откъсна неохотно от прегръдката му. Щом беше с него, всичко беше възможно.
Стана и с учудване забеляза, че Майкъл е препасал сабята и е увил на кръста си дебелото въже.
— Знаеш ли къде сме?
— Рагнарьок е най-много на половин миля оттук. — Той свали жилетката си и я изстиска, после отупа дрехите си. — Ще изкачим онзи хълм, за да видим колко път имаме.
— А после? — попита Катрин, докато изстискваше дрехата си. Майкъл се усмихна и зъбите му блеснаха.
— После ще нападнем дракона в собствената му бърлога.
Мина доста време, преди Дейвин да събере милиционерите. Събраха се в обора на замъка, той им раздаде пушките и обясни накратко ситуацията. Мъжете реагираха с делово кимане. Никой не се усъмни, че Халдоран е негодник. А Катрин и съпругът й — или какъвто и да беше — бяха оставили добри впечатления.
Тъкмо бяха впрегнали конете в леката каручка, когато в двора влезе добре облечен чужденец. Дейвин вдигна факлата си и го освети.
— Кой сте вие, по дяволите?
Новодошлият вдигна вежди.
— Желая на всички ви добро утро. — Едър, широкоплещест, с кестенява коса и глас, който веднага издаваше висок произход.
— Простете, не исках да бъда неучтив — поправи се Дейвин, — но ние имаме важна задача. Проблемът е сериозен.
— Щом има проблеми, малкият ми брат непременно е забъркал някоя каша. Какво става?
Брат му? Дейвин огледа по-внимателно непознатия и откри силна прилика със «съпруга» на Катрин Мелбърн.
— Кой сте вие и какво търсите тук? — попита строго той.
— Името ми е Ашбъртън. Слязох на острова през нощта с цел да намеря брат си. Тъй като се познавам с лерда, реших да го посетя — отговори джентълменът. — Закъснях заради бурята и лодкарят ми предложи да остана в дома му. Събудих се рано и реших да се поразходя.
— Щом казвате — отвърна сухо Дейвин. Ашбъртън отмести поглед към каручката.
— Имате ли нужда от помощ в експедицията, която предприемате? Случайно си нося пистолетите.
Ашбъртън изглеждаше надежден, а щом беше брат на мъжа, дошъл с Катрин, имаше право да присъства.
— Заповядайте. Ще ви разкажа малкото, което знам, по пътя за Рагнарьок.
— Залезът на боговете? — попита изненадано Ашбъртън.
— Надявам се да не се окаже вярно. — Докато конете препускаха към Литъл Скоул, Дейвин обясни ситуацията.
Макар че беше уморена, Катрин тичаше с всички сили към Рагнарьок. По това време на годината слънцето изгряваше рано, а небето на изток вече просветляваше.
Майкъл беше по-предпазлив. Непрестанно я предупреждаваше да се прикрива. Когато наближиха къщата, попита спокойно:
— Халдоран спомена ли къде държи Ейми?
— Каза ми, че я е настанил в най-добрата стая за гости с прекрасен изглед към морето — отговори с въздишка Катрин.
— Значи ще заобиколим и ще се опитаме да я открием. Притискайки се към стената, двамата тръгнаха към морето.
Сенките все още бяха дълбоки и ги пазеха. Катрин огледа внимателно прозорците си и призова майчиния си инстинкт да й помогне. На стената се вееше нещо бледо и дълго.
— Какво е това? — попита стреснато тя. Майкъл погледна нагоре и пое дълбоко дъх.
— Прилича на въже от усукани чаршафи. А под него… Господи, това е Ейми, сгушена на перваза!
Катрин изплака и се втурна като обезумяла към мястото. Застана в подножието на стената и извика с треперещ глас:
— Ейми, ти ли си?
— Мамо! — Тъмната фигурка се олюля и Катрин протегна ръце да я хване, но момичето се задържа. — Аз заседнах тук.