Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Под „награди“ имате предвид пръстена?
— Не, получил го е по-късно. Първо е бил даден на друг.
— Да не би да очаквате да ви разигравам „Двайсет въпроса…“ — студеният нощен полъх брулеше лицето на Дру.
— Извинявай, че разказът ми е толкова обстоен и тайнствен. Но тази история е доста объркана. В края на третия поход английският крал Ричард — познат като Ричард Лъвското сърце — решава да се върне в Англия. Една от причините е, че разбира каква грешка е допуснал, като е позволил на френския крал да си отиде преди него. Филип започва да заговорничи със заместника на Ричард — брат му Джон, който управлява държавата, докато Ричард отсъства. Двамата решават да уредят спора около английските земи във Франция по следния начин. Джон ще се откаже от английските претенции във Франция, в замяна Филип ще му помогне да се качи на престола, като свали законния крал Ричард.
— Ето защо Ричард решава веднага да се върне — каза Дру.
— Но се е сблъскал с неочаквани препятствия. На път от Палестина към Европа бил заловен от австрийците, които поискали голям откуп. Въпросът бил как да плати. Брат му Джон не е имал интерес от освобождаването му. Правел е всичко възможно, за да попречи откупът да стигне до австрийците. Изпратил хора, които, представяйки се за агенти на Ричард, събирали скъпоценности, уж за откупа. Но всичко отишло в съкровищницата на Джон. През това време Ричард гниел в затвора. Накрая вече съвсем бил загубил надежда, но изведнъж се досетил как да направи така, че поданиците му да разпознават кои са неговите хора, събиращи скъпоценности за откупа.
— Пръстенът? Нали?
— Да. Пръстенът. Почти същият като този на ръката ми. Отецът отново поглади символа. — Ричард дал пръстена си на свой доверен слуга. Поданиците му познавали добре този пръстен и знаели на кого принадлежи. Така слугата можел да докаже, че събраните ценности ще помогнат на Ричард да излезе от затвора, а няма да отидат у Джон.
Дру поклати недоверчиво глава.
— Нещо не ти харесва неговото хрумване ли? — запита отецът.
— Необходимо е било Джон само да направи копие на пръстена, за да попречи на брат си.
— Не се е досетил да го направи. В противен случай щеше да спечели трона. Междувременно слугата събрал необходимия откуп и Ричард бил освободен, върнал се в Англия и се разправил с брат си. Благодарение на пръстена. Почти като този тук. Превърнал се е в парола. Притежавал е голяма сила.
Дру започваше все повече да се безпокои. Усещаше някакъв тревожен намек в тази история.
Отец Станислав продължи:
— Ричард отказал да абдикира и да признае споразумението между Джон и французите. Повел армията си на континента и си възвърнал териториите. Един ден някакъв френски селянин от новите му поданици го видял да се разхожда извън замъка и го пронизал със стрела. Раната била в рамото. Не била смъртоносна, но поради неумело лечение станала такава. Умирайки, Ричард настоявал да му доведат нападателя. „Защо го направи“ — запитал го. „Защото щеше да изнасилиш жена ми и да оставиш децата ми да умрат от глад.“ — отговорил селянинът. Ричард се възмутил. „Но моите поданици ме обичат. Исках само да си върна земята. Можеше да си останеш да живееш тук, необезпокояван от нищо.“ Селянинът му възразил. „Не ти, а брат ти щеше да ни остави да живеем в мир.“ Ричард разбрал, че този обикновен човечец бил само маша в ръцете на враговете му и казал: „Да ти помага Господ. Ти не разбираш какво си направил. Прощавам ти. Пуснете го да си отиде.“ Казват, че свещеникът, който бил до смъртния одър на Ричард, го приканвал настойчиво да се разкае и помоли за опрощение на греховете си, но кралят го помолил да се отдръпне встрани и издъхнал без да получи последно причастие.
— А селянинът? Наистина ли са го пуснали невредим?
Отец Станислав пристъпи към Дру в мрака.
— Точно затова ти разказвам цялата история. След като Ричард умрял, неговите приближени, разгневени на селянина, започнали да спорят дали да изпълнят последната воля на господаря си. Някои искали да го разпитат, за да разберат дали не са замесени и други хора в убийството. Но преди да направят това, един свещеник отишъл да го изповяда. Почти веднага след като си отишъл, селянинът умрял. Изглежда, че бил погълнал отрова и се самоубил, въпреки че никога не станало ясно откъде я е взел.
— От свещеника? — запита Дру.