Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Ще ти помогна да си отговориш сам на този въпрос като ти кажа, че това бил същият човек, който не успял да излекува раната на Ричард.
По гърба на Дру полазиха тръпки.
— Отец Джером?
— Не, неговите източни черти щяха да бият на очи и биха го издали. Но е бил обучен от него.
— А защо е убил…
— За да не разкрие, че е бил нает от крал Филип. Само един свещеник би могъл да накара убиеца на Ричард да замлъкне завинаги, без да събуди подозрение. По този начин е била предотвратена една възможна война между Англия и Франция.
— Не точно това имах предвид. А защо точно свещеник? Защо му е било на отец Джером да се замесва в тази история?
— Като отплата за услугата, замислена от него, а извършена от сподвижника му, отец Джером, по-точно църквата, на която е служил, е получила дял от спорните английски територии във Франция.
— Църквата се е съгласила на тази сделка? — на Дру му прилоша.
— Нито църквата, нито папата, нито вярващите са узнали за това. Никога не са научили. Братството на камъка е орден, чието седалище е разположено на атлантическото крайбрежие на Франция, в един от районите, за които Англия някога е претендирала. Този пръстен е негов символ. Пресичащи се сабя и кръст.
— Религия и насилие? — Дру беше отвратен.
— Символ на войниците на бога. Свещен тероризъм. А после, следвайки примера на отец Джером, Братството винаги се е намесвало в защита интересите на църквата, ако миряните са ги заплашвали по някакъв начин. Войници на Христос, на църквата. Ние се борим със Сатаната, срещу неговата тактика. От времето на Ричард та до ден днешен, дори днес още повече.
Дру чувстваше, че ще повърне, също както предната вечер, когато умря чичо Рей. Откровението на отеца го накара да застане нащрек. Чуваше повече, отколкото трябваше да знае обикновеният мирянин.
— Тримата мъже, които ти помогнаха снощи — забелязал си пръстените им — са членове на Братството. Подчертавам, че нашият орден е различен от Opus Dei, с който си сътрудничим. Opus Dei е разузнаването на църквата, а ние сме…
— Извършители на убийства в името на църквата — разгневено довърши Дру. — Освен ако тя самата не знае за това.
— Имаме благословията й.
— Това е безсмислица. Благословия? По кой начин? Ако църквата не знае.
— По традиция. Така, както всеки папа наследява мандата, който Петър получава от Христос, и ние наследяваме опрощението на греховете, дадено на отец Джером от папата след Третия кръстоносен поход. Един папа не може да греши. Ако е било справедливо да убиваш в името на църквата по онова време, то това важи и за всяко друго.
— Не искам да слушам повече.
— Мислех, че ти е интересно — отец Станислав потърка повърхността на пръстена. — В края на краищата ти ме помоли да ти разкажа за камъка. Като виждам как реагираш… разбираш защо изчаквах.
— Докато се опознаем по-добре.
— Да.
В потъващите в мрак гробища беше съвсем тихо. Дру предчувстваше какво ще последва.
— Стани наш член — каза отец Станислав.
Въпреки че предвиждаше това, Дру не успя да се овладее. Реагира без да се замисли, като изрече с отвращение:
— Да стана убиец в името на бога?
— До известна степен ти си точно такъв. След напускането на манастира си убил няколко души. Защитил си интересите на църквата.
— Моите причини са били по-различни.
— Какви, да останеш жив ли? Да отмъстиш на нападателите си? Ти не можеш да разсъждаваш така елементарно. Това не могат да бъдат твоите единствени причини. Ти си картузианец, който някога е бил убиец, но по други подбуди. Сега би могъл да използваш уменията си в правилна насока. Да пазиш Светия образ. Да защитаваш мисията на Христос на земята.
— Да защитавам мисията на Христос? — Дру не можеше повече да сдържа гнева си. — Може би вие и аз тълкуваме Новия завет по различен начин. Да сте чули случайно какво е казал Христос за „другата буза“, за миролюбието по земята?
— Но това е било преди да бъде разпнат. Светът, приятелю, е много объркан. Ако не беше Братството, църквата отдавна нямаше да съществува. Историята, която не е нищо друго, освен изпълнение на божията воля, е направила каузата ни справедлива.
— Няма да стане — промълви Дру.
— Не можеш да откажеш.
— Да убивам? Никога повече. Искам мир, само това.
— Но в този свят мирът е невъзможен. Животът е само една дълга и трудна борба. До деня на Страшния съд.
— Грешите. Ще се моля за спасението на душата ви.
Отец Станислав шумно си пое въздух.
— Три пъти ти спасих живота.
— Знам. Обещах, че ще направя всичко, за да спася и вашия, ако се наложи.
— Не си спомняш съвсем точно. Снощи обеща, че ще ми върнеш услугата доброволно. Точно така се изрази. Да ми върнеш услугата доброволно! А сега искам да изпълниш обещанието си. Да удържиш на думата си. Ела с нас. Но не за да спасиш моя живот — за да спасиш съществуването на църквата. Използвай своите умения в името на Повелителя.