Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Лорана взе окървавеното драконово копие от олтара, вдигна го високо и извиси глас:
— Утре всички тръгваме оттук. Аз отивам в Палантас заедно с това копие и главата на дракона, за да разкажа какво се случи днес. Ще хвърля тази зловеща кървава глава на стъпалата на великолепния им дворец и ще ги накарам да ме изслушат и да разберат в каква опасност се намират! След това ще отида в Санкрист, в Ергот и във всяко друго място, защото, докато не се преборим със злото вътре в нас — както го стори този мъж, — никога няма да се преборим с огромното зло, което е на път да ни погълне! Лорана вдигна ръце и погледна нагоре.
— Паладин! Идваме при теб, за да придружим душите на благородните рицари, които загинаха в Кулата на Върховните Клерикали. Дари нас, които останахме в този измъчен свят, със същия благороден дух, който притежаваше този мъж!
Тя затвори очи и по лицето й потекоха сълзи. Вече не скърбеше за Стърм, а за себе си, останала сама, след като най-благородният човек, който й вдъхваше смелост в този свят, я напусна, а също и затова, че трябваше да разкаже на Танис за смъртта на приятеля му.
Тя остави бавно копието върху олтара и коленичи. В отговор на молитвата й се извисиха гласовете на рицарите, които отправиха своя зов към великия древен бог Паладин.
Отвъд жестокото безчувствено небе, където са покоите ти вечни, където са рояците звезди, де стихва мечът…
Върни тоз мъж в прегръдката на Хума отвъд жестокото безчувствено небе.
Дари му воински покой и угаси искрата във очите му, далеч от облаците на войната, отвъд луните и звездите.
И нека сетният му дъх във люлката небесна приюти се, отвъд копнежите на алчността.
Единствен соколът ще помни смъртта!
И нека сянката му стигне теб — отвъд жестокото безчувствено небе.
Песента заглъхна и рицарите се приближиха мълчаливо, един по един, за да отдадат почит на мъртвите, коленичейки пред олтара, след което напуснаха Покоите на Паладин.
Лорана, Флинт и Таселхоф останаха до тялото на приятеля си с насълзени очи и се прегърнаха. Леденият вятър виеше в отвора на криптата, където Почетната стража ги чакаше да излязат, за да я запечата.
— Кхара беа Реоркс — продума Флинт на своя език и поясни:
— Приятелите се срещат при Реоркс. — Той порови в торбата си, извади една прекрасна дървена роза, която беше издялал сам, и я постави върху гърдите на Стърм до Звездата на Алхана.
— Довиждане, приятелю — продума Тас. — Аз нямам друг подарък освен този, но мисля, че ще му се зарадваш, стига да го разбереш. Но ти вече сигурно разбираш всичко, и то по-добре от мен. — Той сложи едно бяло перце в дланта на Стърм.
— Куисалан елевас — прошепна Лорана и повтори на общия: — Любовта ни е вечна.
— Хайде! — подкани я Флинт. — Всички се сбогуваха с него и сега трябва да го оставим. Реоркс го чака.
Далеч, далеч от скованата в ледове Соламния още една личност се сбогува със Стърм Брайтблейд.
През изминалите месеци в Силванести все още нямаше промяна. Въпреки че тялото на Лорак лежеше дълбоко в земята на обичната му родина, тя още помнеше страшния му сън. Във въздуха се носеше мирис на смърт и разложение, а дърветата продължаваха да се огъват и гърчат в агония. Уродливите зверове все още бродеха в гората, очаквайки края на жестокото си съществуване.