Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Стрелата разкъса крилото му и драконът изпищя от ярост. Рицарят стреля отново. Този път ездачът успя да избегне стрелата, но Стърм беше постигнал целта си — привлече вниманието им и сега те щяха да се бият с него. Отдолу се чуваше тропот от тичащи крака и скърцането на лебедките, които повдигаха решетките.
Той видя, че Драконовият Господар се изправя — седлата им бяха конструирани като колесници и позволяваха ездачът да се изправя по време на битката, — а в ръката си държеше копие. Стърм пусна лъка, вдигна щита и извади меча си. Драконът приближаваше. Червените му очи горяха. В раззинатата паст блестяха остри бели зъби.
В този миг Стърм чу ясния и чист звън на тромпет. Студеният като вечно заснежените планини в родината му звук прониза сърцето му и се издигна над тъмата, смъртта и отчаянието, които го заобикаляха.
Рицарят отговори с яростен боен вик и вдигна меча си, за да посрещне врага. Драконът се спусна към него.
Тромпетът отново засвири и Стърм му отвърна, но този път гласът му изневери, защото изведнъж разпозна звука му. Сънят!
Той стисна меча в изпотената си ръка. Драконът кръжеше над главата му, а Господарят му беше насочил копието си право към него.
Стомахът му се сви от страх, кожата му изстина. Тромпетът отново прозвуча. В съня му също бе прозвучал три пъти и на третия път Стърм беше паднал. Драконовият страх го обземаше.
Съзнанието отчаяно му крещеше да бяга. Имаше ли смисъл да жертва живота си за неща, които отдавна бяха изчезнали — идеалите, мечтите, надеждата… Всичко, в което бе вярвал, целият му живот беше безсмислен. Но ако побегне, драконите щяха да се спуснат в двора и рицарите, които със сигурност още не се бяха подготвили, щяха да умрат. Кулата щеше да падне. Ами Лорана, Флинт, Тас… Не! Стърм разтърси глава. Поне в смъртта му трябваше да има някакъв смисъл. Щеше да умре с Кодекса, защото само в него все още вярваше.
Той вдигна меча си, за да поздрави врага и за негово учудване той му отвърна по същия начин. След това драконът пикира, раззинал паст, с явното намерение да го убие с острите си като ножове зъби. Стърм замахна яростно с меча и драконът се принуди да се издигне, за да избегне удара.
Стърм се обърна на изток. Слънцето го заслепи и виждаше дракона само като тъмна сянка. Чудовището се спусна към двора и обърна посоката на полета си — явно щеше да го атакува отзад. Ездачите на другите два дракона се отдръпнаха и зачакаха, готови всеки момент да се притекат на помощ на командира си.
В един миг небето бе чисто и ясно, в следващия драконът се показа изпод крепостната стена с рев, който спука тъпанчетата на Стърм и прониза болезнено главата му. Дъхът от раззинатата паст едва не го събори. Рицарят се олюля, но успя да се задържи на крака и да замахне с меча. Древното острие разсече лявата му ноздра и във въздуха полетяха пръски черна кръв.
Но тази кръв му струва скъпо.
Драконовият Господар вдигна копието, замахна и го заби с всичка сила. Острието прониза бронята, плътта и костите.
Слънцето над Стърм угасна.
14.
Драконовото кълбо.
Драконовото копие.
Рицарите заеха местата си в Кулата така, както им бе наредила Лорана. Отначало не й вярваха, но когато им обясни плана си, в погледите им просветна надежда.
Дворът беше празен. Лорана знаеше, че трябва да отиде при Тас и да се подготви за драконовото кълбо, но не искаше да изостави малката фигура горе на стената.
Тогава видя силуетите на драконите, очертани на фона на изгряващото слънце. Проблеснаха меч и копие и светът застина. Времето потече бавно като в сън.
Мечът проля кръв. Драконът изрева. Копието остана насочено сякаш цяла вечност.
После полетя бавно и се заби в рицаря. Мечът на Стърм падна върху каменните плочи на двора и за Лорана бе единственият движещ се предмет в застиналия свят. Драконовият господар извади копието си и тялото на Стърм рухна върху стената. Драконът изрева бясно и от ранената синя паст изригна огън, който помете Кулата на Висшите Клерикали и камъните се разлетяха. Другите два дракона се спуснаха към двора на крепостта и мечът на Стърм отскочи със звън.
Времето възстанови своя ход.
Земята потрепери, разхвърчаха се камъни и пръст. Въздухът се изпълни с дим и прах, но Лорана не можеше да помръдне.
Имаше чувството, че ако се раздвижи, целият този ужас щеше да стане реален. Някакъв глас й нашепваше, че ако остане съвършено неподвижна, всичко това ще е само сън. Но само на няколко метра от нея лежеше мечът на Стърм, а Драконовият Господар размахваше копието си и призоваваше войската, която чакаше в полето. Лорана чу бойните им рогове и си представи как маршируват по заснежената равнина.