Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Земята под краката й отново потрепери. Тя постоя нерешително още миг, сбогува се мълчаливо с рицаря и затича към Кулата. Спря само за да вдигне меча му и да го размаха заплашително над главата си.
— Солиаси Арат!! — изкрещя тя и предизвикателството й отекна сред грохота и ревовете на драконите.
Ездачите на драконите се изсмяха, обсипаха я с гнусни предизвикателства и се спуснаха към нея.
Лорана затича към огромните решетки. Чуваше дишането на драконите зад себе си и плющенето на крилете им. Чу и заповедите на Драконовия Господар, който нареди на чудовището да спре, преди да влезе в Кулата. Много добре, усмихна се мрачно тя.
— Оставете отворено! — нареди задъхано и затича по дългия коридор.
Вече се намираше в тъмното и тясно помещение с подобните на зъби колони, зад които надничаха пребледнелите лица на рицарите.
— Не се показвайте! — крещеше тя. — Стойте зад колоните!
— Стърм? — попита един от тях.
Лорана само поклати глава, твърде задъхана, за да може па отговори. Тя стигна до третата решетка — онази, странната, с големия отвор по средата. Около нея стояха четирима рицари начело с Флинт. Двамата си размениха един-единствен поглед, но той бе напълно достатъчен. Джуджето разбра какво се беше случило с приятеля му, сведе глава и покри очите си с длан.
Лорана продължи нататък. Мина през малката стая зад солидните двойни стоманени врати и влетя в помещението с драконовото кълбо.
Тас го беше почистил с носната си кърпа и ясно се виждаше многоцветната червеникава мъгла, която се вихреше във вътрешността му. Кендерът стоеше пред него и се взираше с магическите очила.
— Какво трябва да направя? — попита задъхано тя.
— Лорана — примоли се Тас, — не го прави! Прочетох, че ако не успееш да овладееш същността на драконите вътре в кълбото, те ще дойдат и ще овладеят тебе!
— Кажи ми какво да правя! — настоя тя.
— Сложи ръце на кълбото — Тас започна да заеква — и… не, чакай! Твърде късно. Тя вече беше обгърнала с изящните си ръце драконовото кълбо. Във вътрешността избухна ярка светлина и кендерът прикри очи.
— Лорана! — изписка пронизително. — Чуй ме! Трябва да се съсредоточиш и да прогониш от съзнанието си всичко освен мисълта да наложиш волята си на драконовото кълбо! Лорана…
Дори и да го беше чула, не му отговори. Тас осъзна, че битката вече е започнала и си припомни думите на Физбан — любими хора могат да умрат или, още по-лошо, да изгубят душите си. Думите, които бе прочел в кълбото, не му говореха почти нищо, но въпреки това разбираше, че душата на Лорана е заложена на карта.
Той продължи да я наблюдава, разкъсван от тревога. Искаше да и помогне, но знаеше, че няма да посмее да направи нищо. Тя стоеше неподвижно и животът бавно се оттегляше от лицето и, а очите й бяха приковани във вихрените цветове. Кендерът усети, че му призлява и извърна глава. Отвън се дочу още един взрив и от тавана се посипа прах. Тас се разшава, но Лорана изобщо не помръдна. Очите й се затвориха и главата й клюмна. Тя стисна кълбото с треперещи от усилие ръце, изстена и поклати глава. Па Тас му се стори, че тя отчаяно се опитва да освободи ръцете си, но кълбото ги държеше здраво. Кендерът започна трескаво да мисли какво да направи и сто пъти съжали, че не го беше счупил. Но вече беше късно. Можеше само да стои и ла я наблюдава безпомощно.
Внезапно тялото й се разтърси в конвулсии, тя падна на колене, но ръцете й продължаваха ла стискат кълбото. Лорана поклати гневно глава, изрече никакви непознати думи на елфски и се помъчи да се изправи, държейки се за кристала. Ръцете и побеляха от напрежение, а лицето й се обля в пот, защото бе напрегнала всеки мускул и всяка частица сила, с която разполагаше.
Накрая успя да се изправи.
Кълбото проблесна за последен път, багрите се смесиха, завъртяха се и се превърнаха вън всички цветове и в нито един едновременно и изригна лъч чиста бяла светлина. Лорана стоеше пред него и се усмихваше.
След което се свлече на пода в безсъзнание.
В двора на Кулата на Висшите Клерикали драконите методично разнтрошаваха каменните стени на парчета. Войската напредваше начело с драконяните, готова да влезе през разрушените стени и да убие всичко живо.
Драконовия Господар кръжеше отгоре и надзираваше унищожаването на Кулата.
Всичко вървеше добре до момента, когата от трите входа изригна ярка бяла светлина.
Ездачите обърнаха тревожно глави натам и се зачудиха какво ли означават тези лъчи, по драконите доловили призива, впериха очи в Кулата и се впуснаха към източника.