Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
„Не! Погледни това право в очите! Осъзнай го! Ти току-що подаде тъжби за две федерални слушания, а искаш да подадеш и трето. И после какво?“
Пое рязко дъх и по стройното й тяло пробягаха тръпки, плашеше я усещането за уязвимост. „Не бива на двайсет и шест години да се чувствам като неудачница. Не беше ли писано някъде, че ентусиазмът и жизнеността на младостта могат да надделеят над всичко? Стегни се, Грейси! Стегни се!“
Имаше силата да оцелее и да победи. Нима досега не бе оцелявала? Без баща, след толкова нощи с майка й, просната на дивана пияна до смърт, самата тя майка на родителката си, колко пъти си бе повтаряла същите думи с далеч по-малка увереност. Оцеляването сега изискваше самочувствие, онова самочувствие, което можеше да стъпи върху раменете на миналите й оцелявания.
„Добре. Изгубихме Грийн. Но това може да се окаже и за добро. В столицата има и други адвокати, специализирани по авиационни проблеми, ако ми потрябват. Но защо ще ми трябват? С ФАА хитрините не минаха. Правилата на играта се промениха.“
Досега се опитваха да омилостивят агенцията, която бе разгневена, без да има видима причина за това. А сега разполагаха с доказателство, което можеше да свали две от трите обвинения, а твърдението на ФАА, че командирът е летял небрежно и е нарушил инструкциите за полети при лошо време, си бе съмнително още от самото начало.
Тя заклейми мислено вълната на страх, която я бе връхлетяла, и се зае да обмисля нещата, които щяха да й бъдат нужни, за да поведе битката във Вашингтон. Първата стъпка, установи тя с огромен вътрешен ужас, бе да разговаря с Бен Джансън и да си осигури разрешение да пътува. От самата мисъл за тази неизбежна среща й стана студено, а в главата й зазвуча непознато досега бръмчене.
Грейси пое дълбоко дъх, стисна волана и включи на скорост. Първата стъпка беше да се върне в кабинета си, макар да имаше неприятното чувство, че това може да й бъде за последен път.
Четиридесет и втора глава
Събота вечерта, ден шести
Международно летище на Анкъридж, Аляска
Мак МакАдамс си избра една книжка с меки корици от лавицата в претъпканата книжарница и се обърна да я плати, когато забеляза една красива млада жена с гарвановочерна коса, която правеше същото току до него. Продавачът плъзна кредитната й карта върху тезгяха и той изведнъж видя името й, изписано със златни букви.
Ейприл Р. Роузън.
Мак се усмихна вътрешно, опита се да не изглежда изненадан.
Тя прибра картата си и извади билет първа класа за същия полет на „Аласкън еърлайнс“.
„Интересно. Както си и мислех. Тази няма да се предаде лесно.“
Мислите му се върнаха отново към това неочаквано пътуване до столицата и реакцията на изненаданата му жена. „Пътуването е неофициално — обясни й той. — Затова ще летя с граждански, а не с военен самолет.“ „И не можеш да ми кажеш за какво става дума, разбира се.“ „Права си, не мога.“
Срещата с мениджъра на изпитателните полети на „Юниуейв“ бе насрочена един час преди отпътуването му за летището. Беше почти забавно да се види как Дик Уилкокс се разхождаше из хангара на „Юниуейв“, готов да получи унизителното извинение на сгълчания генерал. А няколко минути по-късно излезе, изпаднал в ужас, със задачата да се обади на председателя на борда на компанията, за да си признае, че е изфабрикувал цялата история за грубото държане на генерал МакАдамс. Достатъчни бяха само разпечатките на четири кредитни карти с оградени в кръгчета получени суми, за които онзи дори не подозираше, че могат да бъдат засечени. На Мак още му се струваше, че всичко това бе гадно и неправилно, но последното нещо, което би допуснал, бе служител на частна компания-контрактор да се меси в командването. И само това съображение оправдаваше извиването на ръце. А и притискането на онзи чрез собствените му прегрешения бе далеч по-хуманно, отколкото да го уволнят.
Мак се настани в удобното кресло в първокласния салон. Щяха да кацнат в Сиатъл след по-малко от четири часа, след което предстояха още пет часа полет до Вашингтон, окръг Колумбия.
Видя как Ейприл Роузън влиза усмихната в салона, потърси мястото си и се настани на един ред пред него от другата страна на прохода. Зърна умората и тревогата в погледа й в краткия миг, когато го погледна. Каква ирония на съдбата, помисли си той, да пътува в същия салон с мъжа, който можеше да се смята за първопричина за тревогите й. Изпита силно желание да я окуражи по бащински, да й каже, че всичко ще се уреди, че той самият ще се погрижи за това.