Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Негласно…? Господин Грийн, мисля, че тук става дума за сериозно неразбирателство. Първо, досега имах чувството, че аз съм ви наела, а вие ми говорите така, сякаш съм някаква непослушна младша съдружничка в юридическата ви компания.
— Наехте ме от името на Роузънови. И представлявам тях. А ви позволих да участвате като стажантка, още повече, след като прочетох биографията ви и установих, че нямате почти никакъв опит. И ето, че сега ми сервирате в иначе прекрасната съботна вечер новината, че вместо да се посъветвате с мен, сте размахали меча и съдите целия свят.
Грейси усети как объркването й се превръща в гняв. Дишането й се ускори, необходимостта да прояви търпение се бореше с желанието й да контраатакува. Ала освен това се нуждаеше от неговите съвети и представителство, независимо колко противно се държеше. А и най-вече командирът се нуждаеше от него.
— Доколкото разбрах, господин Грийн, вие не проверявате съобщенията по пейджъра или по телефона си през уикендите. Всъщност вчера цял ден ви оставях съобщения на секретарката ви и се опитвам да ви намеря на пейджъра от вчера следобед.
В Александрия се възцари кратко мълчание. „Ха, значи долавяме първото колебание в иначе самодоволните ти отговори, Теди?“ — помисли си тя.
— Вчера… бях в съдебно заседание — отвърна той, възвърнал самообладанието си. — Не съм знаел, че се опитвате да се свържете с мен. И ще ви се извиня за това.
„Интересно! — Не «извинете ме», а «ще ви се извиня»! И кога ще стане това?“
— Вижте какво, господине — продължи тя. — Факт е, че се опитвах всячески да се свържа с вас, предвид развитието на събития от изключителна важност за делото. Два пъти повече съжалявам, че не можах да се възползвам от съветите ви, но трябваше да направя онова, което ми се стори най-доброто предвид стеклите се обстоятелства.
— Госпожице О’Брайън, не съм кой зная колко обезпокоен, че сте подали жалба срещу Бреговата охрана, но споменаването в тъжбата на ФАА е голяма грешка и ще представлява значителен проблем за мен.
„За теб ли? — помисли си тя. — Та нали Арли Роузън ще изгуби лиценза си?“
— Защо — попита Грейси, — да е проблем включването на ФАА в тъжбата? Ако нямат вина, нищо няма да последва.
Тя чу презрителния смях от другата страна — язвителни звуци, които пронизаха съзнанието й чак до онези тъмни кътчета, където бе потулила толкова много дребни обиди, натрупани през годините. Обиди, причинени й от онези, които отхвърляха мисълта, че едно младо, без съответния произход момиченце, може самостоятелно да навлезе в реалния свят. И ето го сега и този — продължава да бъбри, без да се интересува от тежкото положение на клиента си или искреността на усилията й, а само от това да се тупа по мъжествените гърди и да й показва колко глупава е всъщност тя. И от нея се очакваше да приеме това високомерно заключение, основано на случайния факт, че е мъж, че е с положение, с опит и с диплома от престижен университет, която несъмнено висеше в рамка на стената.
„Джентълменски преговори“, нали така бе казал?
— Госпожице О’Брайън, на телефона ли сте още?
Грейси се отърси от мислите си и се върна към настоящето.
— Извинете. Намирам се в кола.
— Казвах, че проблемът тук е в това, че най-наивно сте навлезли в истинско минно поле. Очевидно не разбирате изключителната чувствителност на ФАА, когато става дума да бъде замесена в съдебно дело. На всичкото отгоре командир Роузън е изключително уязвим — дори да се докаже, че се е ударил в кораб или нещо друго на водната повърхност, това само ще потвърди, че е летял непозволено ниско, и те имат голям шанс да защитят обвиненията си, че е управлявал безразсъдно самолета. ФАА просто не обича да я съдят и когато се почувства заплашена, има обичая да изоставя всякакви възможности за споразумение и наистина да атакува.
— Господин Грийн, те едва ли могат да нападнат по-ефективно един командир на боинг-747 от това да му отнемат пилотския лиценз.